СБХ :: LOST FOREST II

галерия „Доза“, София

откриване: 5 март, четвъртък, 18:30 часа

Куратор: Христина Бобокова

Участници: Греди Асса, Даниел Мирчев, Георги Янков, Слав Недев, Цветан Кръстев, Нора Ампова, Лора Димова, Никола Цветанов, Деница Тодорова, Рада Якова, Иво Бистрички, Харита Асумани, Стиляна Узунова, Александър Вълчев, Ива Яранова, Левент Море, Джени Иванова, Константин Константинов, Паулина Петкова.

Проектът LOST FOREST представя творбите на 19 съвременни български творци, които разгръщат своите интерпретации на една дълбока, духовна тема. Чрез средствата на живописта, скулптурата, фотографията, колажа, инсталацията, неона и артистичната парфюмерия те се вглеждат в състояния от миналото, настоящето и бъдещето, изследват корените и спомените си.

LOST FOREST представя различни творчески визии, които се преплитат и ни напомнят, че гората не е просто физическо място, а състояние на духа, което все още можем да открием, ако имаме сетивата да го търсим. Урбанизацията, неоновите светлини, градския шум, бързите темпове на живот, екологичните проблеми, студените взаимоотношения, липсата на толерантност и хармония ескалират, когато човека забравя своята природа и връзка с гората, тревата, планината, земята… LOST FOREST е

метафора на нашето ежедневие и обкръжение.

В художествената литературата гората не е просто природна среда, а място на изпитания, преход и трансформации. Гората е място на изгубване, където героят влиза, за да премине през магическо пространство, място на опасности и предизвикателства, „паралелна сцена“, в която героите се изгубват, за да преживеят вътрешна промяна. „Изгубената гора“ e метафора за скритото познание или забранено място.

Извън литературата обаче ние сме заобиколени от шума и динамиката на големия град, технологиите обсебват ежедневието ни, зависими сме от телефоните си, контактуваме чрез социалните мрежи, понякога търсим бягство от всичко това, но не успяваме да го направим. Спомените от съзерцанието на гората, планината, достолепното поклащане на самотните дърветата, тихото синьо небе над тях са дежавю от сладки, свидни минали моменти. Това е пътешествие през сенките на едно усещане за спомен от детството, за първите ни контакти с природата, от далечни и вълнуващи пътувания, които сме загубили, но които продължават да пулсират в съзнанието ни.

+++