Художникът Петър Петров-Краклака е ярък представител на онази интелектуална прослойка от автори, които не робуват на предварително наместване в огромната територия на изкуството, а са единствено подчинени на впечатляващите протуберанси на своята дарба. Тази склонност обаче се нуждае от големи познания и упорито професионално майсторство.

Петър Петров завършва Художествената академия с отличие в ателието по приложна графика на проф. Поплилов - най-свободната територия по онова време. И веднага се заема да изгражда своята индивидуалност все по-далеч от удобните ниши на еднообразната задоволеност, докато след години работа той се издига до категорията на творците с възможности и високи постижения едновременно в няколко видове и жанрове. Това, което е характерно и го отделя от други автори, е разбирането и още по-важно, демонстрирането във висша степен на владеене спецификата на това, с което се заема в различните етапи на творчеството си. Неговите рисунки не са подготовки за скулптурни или графични творби. Те са самостоятелни до степен на авторска уникалност. Графиките в техника литография и монотипия представят зрял художествен свят. В тяхната структура е важна именно графиката на първо място и чак след това зрителят се замисля за кода на визуалното послание.

Художникът работи в тревожния диапазон на свободния импресионистичен и експресионистичен щрих и петно, изразяващи високо концентрирано идейно послание. По особен начин наративните внушения са ни поднесени с нерв като от нагорещен реотан. Всеки сантиметър от творбата ни приковава, вика ни, зове ни за внимание, изисква от нас подготвеност като зрители. А в същото време естетическото внушение е ясно и недвусмислено поради умението на художника да спре дотам, докъдето структурата значи нещо, без да навлиза в излишна иносказателност. Тази високо естетическа структура по естествен начин като че ли се прелива в сериите пластики на автора. При пластиката скулптурните обеми биват подчинявани на характерните лични намеси и работите стават обекти на нов вид моделиране, съчетание на монолитна „разбридана" форма - очевидна аналогия за клетъчното движение, за импулса в живия организъм, за безкрайната вибрация на живота, където начало и край са само условности. Това особено „разтапяне" на формите, изчезването им като контури от бронз, тръгващи от едно място и понякога стигащи пак до него, раздвижват въображението, зрителят се чувства обхванат от динамиката на творбата и забравя, че стои пред обективна неподвижност.

Внушението за страст, за динамична първичност, превъплътена с изискана естетичност, е големият успех на автора. Неговите пластики са апотеоз на времето, в което са правени. Те ни внушават чувството за напредък чрез мощността на обемите си, внезапно застинали в резултат само на едно пипане на инструмента на художника.

Металът, камъкът, стъклото, патинирането, пристъргването, продупчването, блясъкът, всичко, което може да е полезно за изявата, е в арсенала на художника. Едновременната използваемост не е задължителна, но също и пределът не е определен. Неговите пластики имат различно отношение от различна гледна точка, като че ли към вътрешното движение е належащо и външно обхождане за по-обхватна наслада и задълбочено възприятие. Цялостното творчество на Петър Петров-Краклака е един силен, пределно организиран импулс в колосалния формален обхват от рисунка, графичен знак, графика и скулптура, което е по силите само на малцина. Краклака е един от тях.

Иван Газдов