Никога не е късно за експерименти, дори при творец като Светлин Русев, автор с ясно изразен личен почерк, утвърден стил и художествени търсения. В последната си изложба, подредена на „Шипка” 6, той определено изненадва публиката с нещо ново и различно.

Но изненадан би бил по-скоро зрител, чието око е свикнало само с неговите голямоформатни, фигуративни, сюжетно и алегорично натоварени творби. За мен експериментът, наречен „Каменни картини”, е по-скоро естествено продължение на една линия в творческия му път, която датира отдавна, още от работата му по църквата „Св. Петка” в Рупите. В случая обаче гладката повърхност на стената е заменена с грапавия камък, чиито неравности си взаимодействат естетически с боите и стават част от самото изображение. Цветовете са полагани експресивно, като авторът е използвал естествената тоналност на мрамора като основа, върху която да живописва.

Приличащи на стенописни фрагменти, били някога част от голяма сцена, всяка една от тези каменни живописни отломки е приютена в тишината на затъмнената зала. Усещането е интимно, камерно, подсилено от осветлението и подредбата на произведенията. На места се обаждат цветни акценти, които контрастират на фона на цялостното монохромно звучене.

В изложбата откриваме както типичните за Светлин Русев пейзажи и изпити човешки фигури и лица, жестове и самовглъбен израз, така и осъзнаваме колко различна е тя от всичко останало, което той е представял досега. Тук липсват големите формати и сложните сюжети, които те предполагат, няма я острата социална ангажираност на творбите и тематичните исторически картини, както и така характерния за него драматизъм, напротив, работите са лирични и интимни. Тук няма нужда от пояснения, от зрителя не се изисква никаква предварителна подготовка, за да гледа произведенията. Единственото, което има значение, е личното му възприятие и така той, застанал пред произведението, може само да му се наслаждава, да го изучава и да прави заключения сам за себе си.

„Каменните картини” на Светлин Русев, макар и поставени в рамките на един внимателно изучен от него експеримент – рисуването върху мрамор, гранит или варовик, могат да бъдат възприети и като своеобразна кулминационна точка в неговото творчество. С лишеността си от каквато и да е друга смислова натовареност освен чистото изкуство на линията, рисунъка, мазката, те се доближават много повече до „високото изкуство”, което изисква само непосредствено съзерцание.

Румена Калчева