СБХ :: Янаки Манасиев. Самотен и встрани

живопис, графика, рисунка

СГХГ
откриване: 21 ноември, вторник, 18:00 часа

Янаки Манасиев е сред ярките имена на българското изкуство от втората половина на XX век, но остава недостатъчно познат на публиката и особено на по-младото поколение. За краткия си жизнен път авторът създава внушително по обем, разнообразно и високостойностно творчество.

Изложбата „Самотен и встрани“ по повод 90 години от рождението на художника е най-мащабната, подготвяна досега и предлага пълен обзор на творчеството на Янаки Манасиев, като представя както едни от най-емблематичните негови произведения, така и по-малко познати творби. Стремежът е да станат видими всички теми и сюжети, които художникът разработва, както и да се усети разнообразието на изразни средства, с които си служи.

Сред своите съвременници Янаки Манасиев е имал авторитета на смел

експериментатор и новатор, който вкарва нови сюжети и изразни средства в изкуството на 60-те и 70-те години на XX век,

време, което се стреми да се отърси от догмата на соцреализма.

Янаки Манасиев / Моите родители (Следобедно слънце), 1973

Изложбата разкрива именно това и същевременно показва и интимния свят на художника, останал встрани от оживения културен живот на България, за да се посвети на изкуството. Творчеството на Манасиев има диалектични черти: от експресивни, драматични и пластично мощни до нежни, хармонични и изтънчено поетични творби. Основното място в произведенията му е отредено на човека с цялата сложност на неговия духовен и емоционален свят. Жанровете, в които работи основно, са портрет и фигурална композиция и по-малко пейзажи. Наравно с живописта той твори активно и в графиката и създава много силни графични цикли.

Главната роля в творбите на Манасиев заема жената

с нейните сложни чувства и настроения, нежна външност и лирично изражение. Именно женските портрети са едни от най-отличителните творби на художника с изтънчена живопис и поетично излъчване.

Янаки Манасиев / Портрет (Весела Кинчева), 1978

Макар да си отива само на 45 години, Манасиев оставя ярка следа в българското изкуство и повлиява на много български художници както със смелата си артистична позиция, така и с преподавателската си дейност във Факултета по изобразителни изкуства към Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ в периода 1970 – 1978.

В експозицията са включени над 70 живописни творби, 20 графики и част от рисунките на художника, разкриващи процеса на работа. Представени са произведения от: Софийска градска художествена галерия, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Градска художествена галерия – Пловдив, Национална галерия, Художествена галерия „Борис Денев“ – Велико Търново, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ – Шумен, Художествена галерия „Жорж Папазов“ – Ямбол, Художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия „Проф. Илия Петров“ – Разград, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово, Къща-музей „Янаки Манасиев“, с. Божица, и частни колекции.

Експозицията ще бъде съпътствана от двуезичен каталог, представящ пълното творчество на Янаки Манасиев.

+++

Екип на изложбата:

Куратори: Аделина Филева, Галина Димитрова-Димова, Мила Старейшинска-Ангелова
Дизайн: Надежда Олег Ляхова
Реставратори: Илинка Чергарова, Милан Михайлович, Светлана Христова

+++

За автора

Янаки Манасиев е роден през 1932 в село Божица, област Търговище, в семейството на Станкия и Никола Манасиеви. Израства в чистата и неподправена среда на българското село. През 1952 е приет за студент във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ (днес Национална художествена академия), специалност „Живопис“ при проф. Ненко Балкански. След кратко прекъсване поради болест продължава обучението си при проф. Илия Петров. Завършва следването си през 1958 и след година се установява в Шумен, където работи като художник в автомобилостроителния завод „Мадара“ и вестник „Шуменска заря“. През 1960 – 1970 развива активна творческа дейност в Шумен, като е избран за творчески секретар и председател на художествения съвет на окръжната група на художниците към Съюза на българските художници (СБХ). Сред първите творчески изяви на Янаки Манасиев е участие в двете младежки изложби на СБХ (1961 и 1966), с които става кандидат-член, а по-късно и редовен член на СБХ. През годините на творческата си дейност има множество участия в общи художествени изложби (ОХИ), организирани от СБХ. През 1970 се премества във Велико Търново, където преподава живопис. Развива забележителна педагогическа дейност, с която оказва силно влияние в творческото развитие на поколения бъдещи художници. През 1975 специализира в Художествената академия „И. П. Репин“ в Ленинград (днес Санкт Петербург), където създава забележителна серия акварели. Те са показани в самостоятелна изложба в залата на СБХ на ул. „Раковски“ 125 през февруари 1976 и стават истинско събитие за тогавашния художествен живот. Умира на 23.06.1978 след няколкомесечно боледуване от рак. Погребан е в родното му село Божица. След смъртта му са реализирани множество посмъртни и ретроспективни изложби в СГХГ, СБХ, ХГ Търговище, ХГ Велико Търново, ХГ Шумен, ХГ Габрово, ХГ Разград и ХГ Плевен.

+++