Годишната изложба на секция „Монументални изкуства“ е празнична и различна от обичайното. През настоящата година се навършват 40 години от създаването на секцията и това е повод експозицията да е по-специална, повече ретроспективна. Организаторите са поканили за участие онези от основателите, които са живи днес – 18 от 41 художници.

В изложбата се представят 62-ма автори с всички видове техники на монументалните изкуства – стенописи, мозайки, витражи, живопис, иконопис и стенописи в църкви, което рядко се случва. Всички сили на художниците от секцията са включени, като заради годишнината се допуска една трета от работите да са направени през годините назад. Така тази юбилейна изложба показва състоянието на монументалните изкуства днес, като повдига и проблеми, свързани със състоянието и съдбата на монументалните творби в преустройваните обществени пространства; също и проблеми с изписването на църкви.

Слово при откриването на изложбата

Но сега, след промените, в годините на пазарната икономика пред нас застана друг много важен въпрос: дали опазихме и как да опазим създаденото преди и нашите произведения сега? Уви, абсурдна, срамна  и позорна е статистиката - знаем, на много места в България въпреки общественото недоволство и осъждане на поредиците от вандалски актове, в различни градове  в страната ни бяха съсипани и безвъзвратно унищожени ценни произведения на изкуството на големи автори поради арогантността и безхаберието на бизнесмени със съмнителна култура, с нехайно отношение и незачитане на постиженията на българските художници. Тук сериозна критика търпи Министерството на културата и всички държавни институции, които би трябвало да са свързани  и да работят по опазването и съхранението на културните паметници. При толкова много министри на културата след промените никой не си направи труда и не съумя да възстанови тези толкова важни проценти от стойността на сградите, които биха били жизненоважни за нас и биха ни дали възможност да реализираме своя висок професионализъм, талантите си и да дадем принос за обогатяването на националната ни култура. Понякога на нашите събрания на секцията ние се питаме обществото всъщност има ли нужда от нас. Погледнете колко много таланти има в нашата секция, но реализират ли те днес своите произведения в архитектурата, защото нашата дейност е тясно свързана и тя винаги е в архитектурната среда? Повечето от колегите са принудени да правят живопис – не че това е лошо, те и това могат да правят – но те са майстори от висока класа и могат да реализират големи монументални творби, ако условията и обществената необходимост позволят това. И в същото това наше съвремие навсякъде се строи, но връзката с архитектите отдавна е скъсана и пак този процент от стойността на сградите липсва, както и официална  държавна културна политика, освен това всички виждаме катастрофалното спадане на нивото в образованието и обществения вкус, вина за което имат медиите чрез налагане на фалшиви ценности и пошлост. Тази изложба представя пълната и точна картина на състоянието на монументалните изкуства у нас с днешна дата.

Но да оставя сега настрана критиките, би могло още  много какво да се каже в тази посока. Могат да се посочат  и положителни процеси у нас след промените – в съвременната архитектура, с навлизането на много нови материали в строителството, предимно на материалите от метал и стъкло, по-активно навлезе прилагането на изкуството на витражите и на техниките от стъкло в частните и обществените сгради – витражът е една от най-старите монументални техники, с изключително емоционално въздействие. Силна тенденция се забеляза  с навлизането на тази техника в съвременните църкви, параклиси и манастири. Новопостроените църкви са местата, където не може да се подмине използването на произведения на монументалните изкуства. Тук те играят първостепенна роля и изразните им средства се изявяват в най-разгърнат вид. И тук съществуват маса проблеми, проблеми с канона, по кой път да се върви днес, как да се рисува, възможни ли са интерпретации и авторски почерк в рамките на църквата. Заради всичките тези въпроси, които стоят пред нас и пред архитектите днес, заедно със САБ, и по-точно с арх. Явор Банков, през 2000 г. направихме съвместна изложба в зала „Райко Алексиев“, която да провокира мнения и разговори за това как да се строи и изписва една съвременна църква, а модата от последните години на много места в България да се облепват църквите с готови тапети е под всякаква критика.

Много са проблемите пред нас, много са въпросите, а отговорите често са риторични. На много от тях времето може би ще даде отговорите, но днес тази кръгла годишнина ни дава повод да празнуваме. Защото в моята секция колегите ми са с много таланти, с доказани качества в техните реализирани произведения и колкото и да са трудни времената за целия ни народ, и за нас, художниците като цяло, с колегите от нашата секция направихме много и качествени изложби за тези 40 години. Затова изказвам специална благодарност към тези, които активно са участвали в изложбите и изявите на секцията, заради отговорното им отношение към нашата  дейност в Съюза на художниците! С тази изложба искаме да покажем, че нас ни има, секцията съществува, в нас има още много скрита, непроявена енергия, която чака своя час и място, за да се прояви, и ние винаги сме били  отворени за всякакви предизвикателства, творчески търсения и трансформации в нашето динамично и сложно време. Подготвени сме да преминаваме към нови духовни нива на общуване и себеизразяване и в това е нашият шанс, нашата сила, както и залогът за интелектуалното ни израстване и себепознание.

На снимката (от ляво надясно)