Не исках да пропускам годишната изложба на Секция 13, но честно да си призная, колкото и да харесвам „Индустриална 11” като галерия за съвременно изкуство, стигането до нея по всяко време извън откриването на изложбата е малко трудно. Зарадвах се, когато разбрах, че ще се организира закриване, с представяне на диск с архива на секцията. По принцип приветствам този тип PR, ако мога така да го нарека, защото не всеки ще успее да отиде на вернисажа, а закриването предоставя още една възможност за контакт с автори, организатори и т.н. Още повече, че новината за популяризирането на архива от изложбите на Секция 13 силно ме развълнува.

Красимир Добрев / Message In The Bottle

За достъпността на галерия „Индустриална 11” в дъждовно време няма да говоря, все пак това не е целта на тази статия, но въпреки всичко абсурдността на ситуацията допринесе за цялостното впечатление, което събитието остави в мен. Толкова „по български” звучеше всичко. Работите ме изненадаха приятно, в голяма част от тях открих смисъл и идеи, нещо, което не се случваше често, но напоследък се превръща в тенденция. От друга страна тази качествена изложба стоеше някак безпомощно на фона на не толкова добре организираното събитие, което се оказа, че май било само за авторите. Дискът също е подготвен само за тях, а аз дори планирах да си го закупя. Стори ми се някак неуместно един изкуствовед да се моли за нещо подобно, затова пропуснах възможността да си „изпрося” един. Не че не можех да го направя, но живея с убеждението, че архивната информация, свързана с изкуството трябва да е лесно достъпна за всеки, който пожелае да я има. Още повече за тези, които полагат безвъзмездно усилия тази информация да се популяризира в обществото и да остане за поколенията и публиката, част от която дори не знае какво означава съкращението СБХ. Замислих се къде се къса нишката – страхотна идея, добри работи, обаче винаги нещо липсва. Организация, реклама, базови познания по събитиен мениджмънт? Някак си времето вече го изисква, хаотичното представяне на идеи и случайни хрумки, импровизираните фестивали и вернисажи принадлежат на историята. Днес, когато не малка част от арт събитията се организират като по учебник, подобни спонтанни изяви стоят неадекватно и за тях вече не можем да кажем, че са типичен представител на времето си. Уви.

Но изложбата си заслужаваше като изживяване. Това, което искрено ме зарадва, беше цялостната тенденция, която може да се проследи в повечето работи не само от Секция 13, но и в редица други, които се откриваха напоследък. Съвременното ни изкуство си е поставило не леката задача да представи с допустима ирония това, което ни заобикаля. Резултатът напомня малко за поп-арт, но в доста по-сдържан, социален и дори концептуално натоварен вариант, в който идеята и тънката ирония заемат основно място. Какво имам предвид? 

Достатъчно е да погледнем работата на Лора Димова – „Синтетична генерация”, тези на Антон Терзиев – “Cold irony”, “Message in the bottle”, “Emergency exit”, проектът на Никола Михов – „Домът на големия художник”, „Традиционната 3D керамика” на Марта Димитрова, дървената машина на Любен Костов – „Раждането на Венера”, фотосите на изкуствен маникюр от Михаела Власева, които тя е  озаглавила „Рогови образувания 1, 2 и 3”, Ромил Калинов с инсталацията от кукли с уголемен бюст „Хипертрофия на ума”, портретът – хибрид между Бойко Борисов и Димитър Бербатов, дело на Александър Вълчев, озаглавен с простото и съдържателно „БББ” – все тиражирани до болезненост в нашето общество образи, предмети, проблеми. Тези теми, пречупени през творческия мироглед ни отвеждат към размисъл за времето, в което живеем – време, в което изкуственото е на почит, време на бързи технологични промени, които бавно изяждат традиционните разбирания, време, в което образите от екрана, които виждаме по-често от собствените ни семейства се преплитат и смесват, защото като медиен продукт те нямат индивидуалност.

Изложбата навежда на размисли и с това си качество се причислява към тези, които аз определям като успешни. Относно организацията на съпътстващите я събития, като закриването и промоцията на диска, всичко остава в рамките на едно добро пожелание. Но да не забравяме, че малко или много сега се учим и всичко е пред нас.

Статията е публикувана в онлайн пространството на Румена Калчева

тук