Крум Дамянов представя последните си творби в столичната галерия „Райко Алексиев“ от 6 до 27 октовмври. Изложбата е своеобразно доказателство за любовта на автора към експеримента с формата и различните материали. Докоснал се до всичко, с което може да се твори, скулпторът този път се ориентира към цветния алуминий, от който пресъздава своите любими герои. Ще бъдат показани композиции и отделни фигури – интерпретации на любими на автора стари теми и образи (Саломе, Сурикати и др.) както и нови такива.

Изложбата е по повод 80-годишнината на автора и с нея той разгръща още един аспект от своя многостранен талант, провокирайки зрителите със своето изкуство, като им показва един различен поглед към формата и нейното скулптурно изграждане.

• Повече за автора:

Роден е на 31 август 1937 година в с. Ракитово. През 1962 завършва Художествената академия, специалност „Декоративно-монументална скулптура“ в класа на проф. Любомир Далчев. От 1969 до 1994 година последователно е преподавател, доцент и професор към катедра „Рисуване и моделиране“ в Архитектурния факултет на УАСГ София. От 1994 е професор в катедра „Скулптура“ на Националната художествена академия.

Автор и съавтор е на мемориалните комплекси „Асеневци“ във Велико Търново (1985), „Бранителите на Стара Загора“ (1977), „Създателите на българската държава“ в Шумен (1981); монументите „Камбаните/Знаме на мира“, София (1978), Часовниковата кула в Хасково (1983), Софроний Врачански във Враца (1988), Разпятие в Кюстендил“ (1993), Орфей в Кърджали (2006) и други, които са пример за успешно постигнат синтез между изкуство и архитектура. Реализира много самостоятелни изложби и скулптурни ансамбли у нас и в чужбина.

През 2016 година получава орден „Стара планина“ I степен, през 2009 е удостоен с наградата „Паисий Хилендарски“, а през 2008 – с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ I степен. През 1992 година Международният биографичен център в Кембридж, Великобритания включва Крум Дамянов в своето издание „Men of achievement“. Американският биографичен институт три пъти го включва в своята енциклопедия „Five hundred leaders of influence“ през годините 1994, 1998 и 2003. Бил е удостояван с Димитровска награда (1978), „Червено знаме на труда“ за цялостна творческа дейност, със званието „Заслужил художник“ (1981), три пъти е носител на наградата на СБХ за скулптура на името на акад. Иван Лазаров (1977, 1981 и 1986).

Негови творби са притежание на галерии и частни колекции в Австрия, Белгия, България, Германия, Норвегия, САЩ, Франция, Холандия, Южна Корея. Белгийският колекционер Юго Вутен притежава впечатляваща колекция от негови творби в своя скулптурен парк в Арт център Юго Вутен, Белгия.