„Живеем във време, в което съзерцателните ни способности са застрашени от закърняване. Това неминуемо извежда всяка причина за всичко, което одобряваме или не извън нас. Изразяването на категорична позиция по даден въпрос в някои случаи се превръща в „доказателство“ за съществуването като различна единица, като подвиг срещу неясен противник, надомен героизъм, всичко това за еднократна шумна употреба. Създава се полемика, базирана най-често на субективни твърдения. В този затворен кръг понякога се оказва, че сме захапали собствената си опашка, а добрите ни намерения за въздействие и промяна не са се материализирали.

 Съзерцание – от латинската дума contemplatio (templum - свещено място, където се извършват гадания, или сграда за поклонение, от индоевропейската основа tem („уединено място“). Използва се като превод на гръцката дума θεωρία (Theoria). "Съсредоточено възприятие, което прониква зад видимата същност на нещата и достига до тяхната духовна същност.“

Липсата на съзерцание ограбва съзидателността ни и така възпрепятства възможността да бъдеш съзнателен участник в градежа на света, в който искаш да съществуваш. Със съзерцанието се поражда отговорността. То е първото стъпало към всяка промяна в нас и в резултат – на тази извън нас. Съзерцанието се случва в тишина. Тя е в основата на всяко сътворение, защото в нея е запечатано познание.

За да станем свидетели на съдържанието й, е необходимо неназовано сетиво, а за да го отключим, ни е необходимо съзерцание. Да наблюдаваш тази същина означава да развиеш особен слух и поглед, сетивност за вакуумната чистота – отсъствието на звука и негово проявление във визуален ритъм. Това е моят опит. Поглеждай всичко първо с тишина.“

Яна Стойчева

Изложбата „Поглеждай всичко първо с тишина“ на Яна Стойчева е лично прозрение, опит да достигнеш отвъд видимото и деликатна критика към показната и арогантна субективност, която ни залива и изтича в небитието. Това е живописно напомняне, че възможността за промяна идва с отговорността и познанието, а за него е необходимо съзерцание – съзерцание, което се ражда в тишина.

Картините й – от миниатюри до големи и внушителни платна със смесена техника, разглеждат всички нюанси на тишината. Тя е едновременно връзка, източник на послания, съкровено търсене, непробиваема стена, остра липса, невъзможност и бленуван мир.

Яна Стойчева е един от младите таланти на българската художествена сцена, който непрекъснато доказва своя съвременен дух и философски поглед върху платното. Тя е дипломиран магистър „Живопис“ на Националната художествена академия, София, в ателието на проф. Андрей Даниел и член на групата Answer 51 и на СБХ.

Участвала е в множество изложби в страната и в чужбина, сред които проектите на група Answer 51 “We never think of the future, it comes soon enough” от 2016 г.  и “Erotica Universalis” oт 2017 г., изложбата „Young Art for Peace”, проект на Kolja Kramer Fine Arts, във Виена и „Спорът за реалността“ втора част от 2018 г., както и националните есенни изложби „Огледало“ в Пловдив през 2016 г.

Представлява България на Осмите игри на франкофонията в дисциплината „Изобразително изкуство“ 2017 г. в гр. Абиджан, Кот д‘Ивоар, и получава награда на НХА и Societe Generale Експресбанк за участие в Лятната академия в Българския културен център „Дом Витгенщайн“, Виена, Австрия, 2015 г.