На 11 юни 2022 се състоя четвъртото, може би последно издание на „ЧавдАрт“ в творческата база на СБХ на ул. „Рудозем“ 2, до моста „Чавдар“ в София.

Изложбата „ЧавдАрт“ 4 обединява работи на десет участници без строго формулирана концепция. Без ограниченията на строга тематичност авторите имат възможност да освободят своето въображение и да представят себе си и своите креативни търсения в най-голяма пълнота, което е и едно предимствата на „ЧавдАрт“ и неговото открито пространство. Резултатът от тазгодишното издание е интересна амалгама от различни техники, размери и експерименти, някои от които създадени специално за събитието.

Милослав Бонов – Мибо с живописни средства ни представя своята интерпретация на поемата на Константинос Кавафис „В очакване на варварите“ (превод на Стефан Гечев). В неизвестност и с надежда за спасение, комично-трагичният образ на самотния, отегчен и разочарован император, чиято крепост е ограничение и тежест, бленува да бъде освободен от товара, който носи. Но спасение не идва, то дори не съществува.

В деня на една от трите най-големи Задушници Радослав Нейчев се обръща към символи, като ни предлага ритмични композиции, изградени от знаци – църковни свещи и череши, разгърнати едновременно пластично-живописно и с декоративен ефект, породен от раздвижването на един и същ елемент.

Инсталацията на Йонко Бонов „Ремонт на линията“ поставя въпроса за съществуващото и несъществуващото, за началото и края, движението и статиката, рециклирайки елементи и обекти от действителна ремонтна площадка до гара „Подуяне“ – релси, траверси и др., чрез които формира скулптурна група. Йонко Бонов създава и ярки, експресивни живописни платна („Гнездо“, „Горски силует“ и др.) специално за „ЧавдАрт“ 4, в които природата е трансформирана според възгледа на автора.

В непосредствена близост до инсталацията на Йонко Бонов, на фона на зелена растителност сякаш естествено се разполага „Стадото“ от гипсови фигури на овце на Сияна Дамянова. В Агнеца и в стадото като общност можем да търсим дълбока символика, но Сиана разглежда животното по-скоро като структурен елемент. Обобщени, но разпознаваеми, в различни естествени пози, фигурите оформят медитативно въздействаща скулптурна композиция.

Асоцииран често със смъртта, скелетът в работата на Андре Йорданов, напротив, символизира живота. Като в стоп-кадър авторът проследява действието на хвърляне на гюле (от първото до последното движение) чрез девет анатомични скелетни структури на човешка фигура от алуминий. Те са допълнени от серия по-схематични тела, повтарящи същото движение в по-малък размер. Динамичната композиция във възходяща градация иронично намигва, че има живот и след смъртта… Андре противопоставя тежестта и обема на гюлето и масивната физика на гюлетласкача на фините, издължени алуминиеви фигури, които могат да бъдат разглеждани самостоятелно или в цялостната композиция.

Впечатлява „фрагментарната“ глава на Стефан Домузов. Симбиоза между класическа и модернистична скулптура, тя напомня на Венера или Давид и същевременно препраща към „ядрения мистицизъм“ на Салвадор Дали. В скулптурната работа активно участват и материята, и празното пространство около нея с редуващи се плътност и прозрачност. Нестандартният материал провокира автора, в конкретния случай формата е създадена от елементи на мивка и тоалетна чиния.

Драматизмът е характерен за произведенията на много автори, но толкова силно осезаема физическа болка, въплътена в материал (месинг), както в портрета на Марк Бойчев „Меланхолия“ е трудно постижима. Нежното женско лице е прорязано от неизлечима рана, материята, плътта около него се разпада… Образът излъчва чистотата на светица и скръбта на мъченица.

От бронз, но абстрактна е и представената работа „Вълни“ на Борислав Алексиев. Той се интересува от разработването на модулни структури от солидния материал месинг, пластичните му възможности и привидното му,„измамно“ олекотяване, чрез трансформиране в прозирна конструкция.

Интересно в тази изложба е присъствието на Симон Пфайфър, завършващ художествена академия в Линц, Австрия. Намесата му в масивния гранитен блок оспорва неговата цялост и непоколебимост. „Пронизвайки“, пробивайки го, създавайки в него ниши и празни обеми, авторът съпоставя несъпоставими стойности като твърдост и монолитност с лекота и въздушност. Така Симон кара зрителя да се съмнява в устойчивостта на заобикалящия ни свят. Процесът на работа с камъка за автора е

медитативно действие, чрез което той освобождава съзнанието си.

Работата му „Без име“ е съпроводена от текст.

Най младият участник в „ЧавдАрт“ 4 е Орлин Алексиев. Той ни отвежда в свят на циклопи, китайски йероглифи от бронз, автомобили от XXI век, отлети от алуминий, човешки фигури от лего и др. В съвременния свят на все по-разширяващите се граници на изкуството понякога/често е трудно да различим произведенията на професионален художник от тези на прохождащ артист. Работите на Орлин впечатляват със своята креативност, широки познания и усет за пространство и обем. На младия артист пожелаваме успех, а на „ЧавдАрт“ – много бъдещи изложби и събития! Дори и в друго пространство.

Ани Венкова