Изложбата „Инструменти на съпричастност“, която Петер Цанев представя в галерия „Райко Алексиев“,  ни разкрива един сполучлив вариант за  артистични взаимодействия в контекста на нашето съвремие.

Изложбата населява пространството на галерията, като разкрива последователно и в движение етапите в изграждането на художествената творба в контекста на постмодерното. От впечатление, през избор на подходящ обект или готов материал, търсене варианти на композиране и проиграване на различни художествени ситуации до финалното аранжиране, фотографиране и надрисуване  Петер Цанев ни показва многопластово и многовариантно  развитие на артистичното „правене“ и „одухотворяване“ на един емоционален паралелен художествен свят. Като избор на елементи за композиране  художникът съчетава шепи вода, човешки дъх, алуминиеви ленти, бетонни блокове и всекидневни пластмасови предмети. Елементите са композирани така, че техните съставни части подчертават мимолетната стабилност на получените пластики и стъпките на невнимателен или разсеян посетител могат да причинят разпадане, което да е повод за ново „презареждане“.

Пространствата в галерията – голяма зала с боядисани в черно стени и малка с бели стени – умело са включени като подпомагащ елемент от цялостната композиция. Голямата зала с черните стени е като студио за експерименти, за сглобяване и правене. Там зрителят става съпричастен с процеса на вчувстване и нареждане и преподреждане. Малката зала, която е по-близко до входа и през която се преминава, за да се влезе през широкия портал в по-голямата, е своеобразна витрина на „готовите продукти“. Там са представени рамкираните рисунки с окончателния избор на най-добрите от многото варианти на артистичното правене.

В своите рисунки Петер Цанев конкретно  разкрива  многопластовата хронология  на процеса на създаване. Креативната чувствителност на  художника  ни превежда от избора на обект, натоварен с необходим емоционален заряд до финалното рисуване върху готовата снимка – основа. 

„Инструменти за съпричастност“ е артистична реакция на един свръхтехнологичен свят, който става все по-консуматорски и по-агресивен.  За художника, който търси хармония и се опитва да заяви своя позиция  в контекста на постмодерното общество, е интересно и необходимо да се отбележи написаното в преслиста  за тази изложба от  Петер Цанев: