СБХ :: I come very briefly to this place I watch it move. I watch it shake. Изложба на Красимир Терзиев

куратор: Бояна Джикова

галерия ПУНТА, София
откриване: 15 декември, четвъртък, 2022, от 18:30 часа

Изложбата I come very briefly to this place I watch it move. I watch it shake.* на Красимир Терзиев в галерия ПУНТА формира свой собствен микрокосмос, в който потокът на времето изглежда тече по неконвенционален начин.

Разпадът на структурите на света, пресъздаден в пространството на галерията, препраща към мащабен вселенски процес на ентропия (разпад/загуба на информация), всеобщата инерция на реда към хаос. Процес, който в случая гледаме като на забавен каданс, защото възприятията ни за частното и общото са несъизмерими – за една муха ден е цяла вечност; за човек – времето до трансформацията на слънцето в червен гигант, който поглъща планети – близо до безкрая. За вселената обаче, и двете са миг.

Характеристика на модерния човек е ускореното темпо на неговото съществуване – в този смисъл инсталацията на Красимир Терзиев разобличава несъвместимостта на сетивата на човека на настоящето, изкривени от интензитета на битието, да обозре абсолюта.

Художникът сменя позициите на главното и вторичното. Обикновено възприемаме ежедневието, посветено на жизнено необходимото и практически полезното, като обгърнато от купола на вселенското – космоса, времето преди раждането и след смъртта. С влизането в изложбеното пространство обаче, от инерцията на улицата

пристъпваме към темпото на всемира: светът, енкапсулиран от реалност.

Подобно на антагонизирането на времеви линии от различни мащаби, изложбата преплита осите на времето в изкуството и това в реалността.

Работата на Красимир Терзиев ни припомня, че художествената творба има своя логика на времепространствено развитие, което не отговаря на земното такова. В нея то може да е хаотично, разтеглено, забързано – въобразено и затова перфектно. Заради начина на своето изграждане, а именно от човешкото намерение, то представлява отсечка с начало и край, за сравнение с лъча, по който стандартно се приплъзваме. Това време е друго, другаде, като неговите параметри са все пак неясни – то е крехко, подлежи на унищожение. Отвъд него няма продължение, то е ситуирано на различни равнини от нашите времеви лъчи. Художникът използва материали, чийто произход е галерията. Без да внася нищо външно, с цел използване на ресурса на средата и мисъл за природата отвъд, авторът излиза от стандартния прочит на изложбена дейност, в която изкуството е привнесено в белия куб, стерилен, подобен на храм. Тук, галерията е и дом, и тяло на художествения продукт. Тя е одухотворена, но органите и се разпадат, подобно на всяка друга материя във времето, всъщност.

Изложбата на Красимир Терзиев

манифестира човешкия импулс за спиране на мига,

контролираното му движение назад и напред. Тя препраща към онзи момент, след който всичко предстои да се случи, в който потенциалните развои са безкрайни, зародишни, несъстояли се. Разбира се, все някога, времето ще продължи неуморимия си цикъл, несъпричастно към трагедиите на човека, въвлечен в него. Все пак, улавяйки онзи момент, в който последствията не са още настъпили, Красимир Терзиев ни дава момент на покой, затишие пред буря.

* Цитат от парчето на Лори Андерсън „Kokoku“ от албума Mister Heartbreak, 1983

+++

Този проект е реализиран с финансовата подкрепа на Министеството на Културата. С подкрепата на The Famous Grouse.

Пресинфо

+++

За автора

Красимир Терзиев е роден през 1969 в Добрич, България. Живее и работи в София.
Той е интердисциплинарен художник и изследовател, чиято работа обхваща различни медии, като видео/филм, фотография, живопис/рисунка и текст, поставяйки под въпрос границите между реалност и фикция, като същевременно изследва разнородните преходи и напрежения между глобализирания свят, доминиран от поразителното многообразие от символични изображения, и неговите материални основи в технологичния, физически и човешки „хардуер“. Има докторска степен по Културната антропология от Софийския университет (2012) и магистърска степен по живопис от Националната художествена академия, София (1997). През 2011 получава Наградата за съвременно българско изкуство „Unlimited“, а през 2007 – Наградата на Гауденц Руф за ново българско изкуство. Творбите му са част от колекциите на Centre Pompidou/MNAM; Arteast 2000+ Collection, Moderna Galerija Любляна; Art Collection Telekom; Софийска градска художествена галерия; Kunstsammlung Hypovereinsbank; колекция Gaudenz B. Ruf; Артпроджект Депо; колекция Дана и Георги Войнов, и др.

+++