откриване: 1 юли, понеделник, 18:00 – 21:00 часа

Симеон Василев, куратор на изложбата:

Във феминистката теория „мъжкият поглед“ е актът на изобразяване на жените във визуалните изкуства и в литературата от мъжка гледна точка, която представя жените като сексуални обекти за удоволствието на хетеросексуалния мъж зрител. Погледът на мъжа върху женското тяло е инстинктивен, завладяващ. Мъжът гледа, жената е гледана. Ролите в новата изложба на Харита Асумани „Добри момчета“ са сменени. Жената художник наблюдава и рисува по спомените си мъжете, оставили следа в живота ѝ. Те са ефимерни образи, базирани на реални хора, портрети на мъжете, които в някакъв момент са въздействали романтично, окриляващо и еротично на авторката.

Харита никога не се е страхувала от секса в творчеството си. Темата, както и розовият цвят, се превръщат в нейните запазени отличителни следи. Дали ще авто-представя себе си гола като рисунка в предизвикателни пози, или ще открехва вратата към интимните сцени от романтичния живот с партньора си, при Харита темата за сексуалната свобода и за феминизма съжителстват безкрайно комфортно.

Харита изгражда в света си двойници на тези мъже, с които понякога си е разменяла само дума. Взима от тях онези качества, които най-много харесва, и

през розовата призма рисува тези непознати и техните измислени светове.

Кураторът тук влиза в ролята и на обект като един от портретите, което създава едно особено безкрайно огледало на пречупващи се гледни точки. Той е гледан, рисуван, но и наблюдаващ процеса през призмата на темите в изложбата.

Ето какво споделя за процеса самата тя: „С някои от тях сме се засичали едва няколко пъти. В това сгъстено време се е случил енергийно-информационен обмен. Тази хаотична информация е работила в подсъзнанието ми, дълго след нашата последна среща. Когато умът ми е извиквал техния образ, съм сглобявала наличното по свое усмотрение, добавяйки нужните светли краски. Ето защо в представите ми тези мъже присъстват под обобщението „добри момчета“.

В спомените на Харита по възстановяване образа на момчетата се прокрадва и сладострастното усещане, което „измерването с поглед“ на един от обектите е предизвикало в нея. Тази игра на размяна на погледи преобръща за пореден път местата на обекта и наблюдаващия. Дистанцирането на художничката от реалните личности е с егоистична цел – да не разрушава романизираната представа за тях.

Към петте картини в изложбата можем да чуем и аудио с личните истории и преживявания на Харита, които ни канят още веднъж да се потопим в нейните романтични спомени. И да гледаме заедно добрите момчета.

Симеон Василев

+++

За автора

Харита Асумани е родена през 1992 в Пловдив, България. В момента живее и работи в Италия. Завършва сценография и костюми в Националната художествена академия в София. Въпреки че не продължава професионалното си развитие в тази област, тя силно се идентифицира с принципите, заложени в сценографската работа, вярвайки, че идеите и смисълът трябва да оформят резултата.
През 2017 Харита участва в резиденцията на Cité Internationale des Arts в Париж. Първата ѝ значима самостоятелна изложба, Existence Minimum, е реализирана през 2018. През 2019 е избрана от Гьоте-институт и галерия Credo Bonum за програмата Art Start, която представя изгряващи художници. Харита демонстрира подкрепата си за ЛГБТ+ общността и София Прайд чрез участието си в активистки изложби като FORMS IN AETHER и HOMOSOC в PORT A през 2019, както и Possible Bodies в галерия DOZA през 2023. През 2020 тя представи дълбоко лична самостоятелна изложба „Падане ≠ Летене“ в галерия КО-ОП в София.
През 2022 Харита е номинирана за наградата БАЗА и участва в обща изложба с всички номинирани в СГХГ. През 2023 участва в съвместен дългосрочен проект между Пловдив и Тимишоара, изследвайки способността на артистите да вербализират своята художествена практика.