Тази изложба очевидно е продукт на и резултат от голямо пътешествие - 9750 км оттук и толкова обратно. Но нерядко се случва така, че колкото по-дълго и далечно е пътешествието, толкова по-вероятно е то да се превърне в пътуване към себе си.

ЙЕМАЯ е името на едно от главните божества заедно с Очун, Огун, Чанго, Орула и Оя от синкретичната религия от африкански произход САНТЕРИЯ, широко разпространена сред чернокожото население на Антилите, Карибието, Мексиканския залив и двете Америки, и свързваща митология, тотемизъм, магия и християнство. На езика на западноафриканската култура Йоруба ЙЕЙЕ ЕМО ЕЯ означава „Майка, чиито деца са като риби”. Йемая е „ориша”, или дух, богиня-майка /laDiosadelMar/ и на всичко живо, на Морето, защитник на родилките, децата и животните и израз на култа към Богородица.

Но защо Греди тръгва тъкмо към Куба, защо специално Йемая, защо точно в този момент? Всяко пътешествие на творец и художник е движение в няколко посоки едновременно и има множество цели. Пътуването е повече от временно преместване, то е и не е единствено духовно преживяване. Самата душа поема по пътеките на своето собствено поклонничество, привлечена от шепота на изгубени в кладенеца на времето неразбираеми гласове, от ромона на своите изначални извори.

Защо Куба ли? Вероятно заради това, че там някъде, на запад от Херкулесовите стълбове, където е трябвало да намерят пряк път до Индия и достъп до всичките богатства на Ориента, откриват Новия свят, или по-скоро друг свят, чийто гъст и горещ въздух е наситен с влага и аромати, в който денят е нашарен от крила на колибри и папагали, кожата на жените е мокра, шоколадова и мирише на канела, а нощите се огласят от трелите на невидими, пеещи жаби и въздишка на ягуар.

Вероятно Хавана, защото тя е един от най-старите и големи колониални градове в двете Америки, ключ към Новия свят и пазителка на Западните Индии, откъдето в продължение на две столетия всяко лято е тръгвала обратно за Испания Златната флотилия /LaFlotadelаsIndias/ със съкровища от златните и сребърни мини, натоварени в пристанищата на Картахена, Портобело и Веракрус.
Сигурно защото щастието да вдишаш влагата във въздуха на Антилите е като да преминеш през пелената на онзи испаноезичен магически реализъм наречен lorealmaravilloso от един от своите създатели - кубинецът Алехо Карпентиер.

Да вярваш, че дълбоко в тропическата гора може да се открие галеон или че някой ден просто така, без предупреждение, в двора ти може да кацне много стар сеньор с проскубани криле.

Тази изложба не е пътепис. Не е и документация на впечатления или пристрастия. Тя най-напред е

ритуал пред олтара на картината и на живописта

като средство за духовна комуникация. Тя е и свидетелство за новия авторски интерес към измерения като сюжет или присъствие между качествата живописна техника, стил или артистичност в творческото развитие на автора си.

Всяко пътешествие е средство за доближаване до нещо преди непознато. Затова всяко пътуване е прозрение.
Греди Асса е съумял да отиде отвъд уменията си на живописец и да превърне творбите си в магическа церемония на Сантерия, а себе си в шаман – в посредник между зрителя и кладенците на времена и души или на изтичащите от тях реки. Това не са само големи платна, съдържащи елементи на естетическо свещенодействие, те запечатват самата същност на кубинската извънвременна карибска цивилизация, необременена от клишетата на представите за тропическа екзотика или на политическата коректност. Това са произведения, чийто подтекст потъва дълбоко в чувствената натура на кубинеца, възприемащ живота като велико приключение, независимо от страданията, които носи.Това са картини със способност да създават художествен образ от еуфорията на отчаянието, превърнала илюзиите в метафори.

Тук магията на реализма се преплита с идеята за тъжните тропици на Клод Леви Строс и въпреки това, а може би точно заради това придобива още по-магичен и неизказано сложен блясък. Може би защото Куба е едновременно образ, аромат, внушение, асоциация, представа, желание, вкус и звук. Именно звук, мелодия, тъй като тъкмо излезлите от Куба или популярни там музикални стилове като че ли завършват образа на тази магия: сарсуела, дансон, рубма, сон, компарса, конга, салса, гуарача, трова, кансион, сапатео, криоя, гуахира...

И затова, потопим ли се в света на Йемая, можем, разхождайки се по Малекон, да се сещаме за Карпентиер или Уилфредо Лам, да съзираме стария Папа Хемингуей с чаша в любимия си бар „Ла Флоридита” или по плажа на Кохимар, разговарящ за големи риби със своя стогодишен старец Грегорио Фуентес, или пък да долавяме кадифения тембър на Нат Кинг Кол да пее на „своя” странен испански или пък Компай Сегундо, Ибраим Ферер, Рубен Гонсалес и останалите от Буена виста соушъл клъб...

Филип Зидаров