Преоткриваме Евгени Клинчаров с поглед към неговото интимно, непоказано творчество в областта на живопистта, на критиката, на поезията... Отправяме поглед и към познати творби, и към емблематичния тритомник "Пантеон на българската култура".
Открехваме завесата към неизвестни, формиращи аспекти от личния му живот.

"Ако се запитаме съумява ли човек през всички години на своя живот да опази душата си такава, с каквато е дошъл на света, трябва със съжаление да отговорим, че това се случва твърде рядко. Душата на много живелия и много препатилия човек прилича на цъфтяла някога градина, през която са преминали какви ли не беди и премеждия: и градушки са я чукали, и гръмотевици са разцепвали най-високите и дървета... Честит е оставал оня, който е могъл след всички отминали беди да се огледа и да види, че не всичко е пометено от стихиите на времето, че бавно оцеляло зърно пуска корен и цветецът му вика първата вечерна звезда, за да я залюлее в листенцата си и да я помилва..." ЕК

Биографична хронология за Евгени Клинчаров 

1926 – роден в София на 21 юли в семейството на д-р Иван Клинчаров и Констадина Живкова Клинчарова. Баща му следва в историко-литературния факултет в София, право в Женева и защитава докторската си степен в Брюксел през 1914 г., където създава връзки с представители на световната прогресивна интелигенция. Паралелно с работата в адвокатската си кантора посвещава целия си живот на изследователска, писателска и будителска дейност. Майка му преподава литература в гимназията и активно участва в движението на Петър Дънов. Евгени е второто дете на семейството след сестра си Сузана, родена през 1923 г.

1932 – семейството се увеличава с раждането на брат му Борис. 

1932-1941 – Евгени проявява от най-ранна възраст наклонност към рисуване, насърчаван от семейството и близки художници. Семейството прекарва редовно летния период на вилата им в Бояна, където той развива силен афинитет към природата. 

Със сестра си Сузана се увличат от прогресивните младежки движения, а Евгени принадлежи и към групата на младите дъновисти. 

Влиза в класическа гимназия.  

Рисува в усилена подготовка за конкурса в Художествената академия.

1941-1942 – "Зелените тетрадки" – писателската дарба на младия художни и поетичните му наклонности приемат формата на младежки стихове и критика на текущите изложби. 

1942 – баща му умира внезапно от инфаркт. Това е силен удар за цялото семейство, майка му се разболява сериозно. Евгени загубва интелектуалната и морална подкрепа на баща си. В този ранен период от живота си се превръща в опора на семейството. 

1943 – издържа конкурс за Художествената академия. Работи стенопис в класа на Кирил Цонев, живопис при Георги Богданов, мозайка с Иван Ненов, история на изкуствотот с Николай Райнов...

1944-1946 – при установяването на комунистическия режим трудовете и книгите на д-р Иван Клинчаров са забранени поради неговите критики към партийната политика. Партията се заема с неговото "заличаване". Евгени е студент. Сестра му Сузана следва медицина във Виена. По-късно тя ще остане там като "невъзвращенка" и ще се премести в САЩ, а на брат му Борис ще бъде отказвано дълго време достъп до университета.  

1948 – завършва Художествената академия.

Работи усилено живопис. Цикъл градински пейзажи, кубистичен експеримент, портрети. 

Учасвува в младежка бригада на академията при строежа на тунела Ловеч – Троян. Създава поредица рисунки в стил, характерен за конструктивизма.

Подготвя и реализира стенописен фриз за Пловдивския панаир.

Стажант-преподавател по рисуване  в ІІІ Софийска мъжка гимназия.   

1949-1953 – става член на СБХ.

Създава цикъл пейзажи от Балчик.

Отбива военната си служба. 

Насочва се към илюстрация и оформление на книгата и постъпва като художник в издателство "Български писател" 

1953 – запознава се с пианистката Вера Панова. Оженват се кратко време след запознансвото си и прекарват остатъка от живота си във взаимно възхищение и разбирателство. 

1954 – ражда се дъщеря им Сузана. Нейното прозвище е музиката - става музикант, арфистка. Остава силно свързана с родителите си, независимо че живее в Париж и в Ню Йорк.

1958 – загубва майка си. 

Напуснал е "Български писател " и е постъпил в издателство "Български художник" като художник и по-късно като главен художник до 1974 г.

Продължава да работи живопис. Нов цикъл пейзажи от Балчик.

Следва цикъл от Китен, през 1959 - пейзажи и портрети. 

1962 – постъпва в списание "Изкуство", където остава зам.-главен редактор до 1970 г. Издава редица публикации: Иван Ненов"- 1962, "Кирил Казанлъклиев" – 1965, "Тодор Панайотов" – 1967, "Любен Гайдаров" – 1970, "Екатерина Савова" и публикувани статии по някои проблеми на приложните изкуства, за оформлението на книгата, за предназначението и характера на Панагюрското златно съкровище, както и рецензии за изложби.

Живопис – цикъл "Покриви", пейзажи от Родопите

1963 – участва активно в ръководството на СБХ, завеждащ международна дейност. Между 1978 и 1989 г. е последователно секретар на СБХ и секретар на секция "Проложна графика". Член е на управителния съвет до 1989 г.

Творческата и организаторска компетентност на Евгени Клинчаров го отвеждат на отговорни постове, изискващи членство в партията според тогавашната конюнктура, но той многократно и категорично отказва да се включи. Често пъти е единствен непартиен член в цели колегии или ръководство на творчески съюз, без да се тревожи за развитието на кариерата си.

Знае от лично наблюдение какво е идеализъм и посвещение на кауза, видял е отблизо на какво е способна партийната машина и не желае да бъде съучастник.  

1967-1972 – работи в областта на монументалните изкуства. Мечтата му да осъществи мозайка се поражда още от лекциите на Иван Ненов и неговия заразителен ентусиазъм – да създаде със студентите мозайка от естествен камък при строежа на тунела Ловеч –Троян! Осъществява две мозайки - "Климент Охридски" през 1967 г. и "Ленин" през 1970 г. в екип с Веса Краваева. 

При многократните си пътувания из Европа изучава както мозайките в Равена, така и артистичното майсторство на ателиетата Gobelin и La Demeure в Париж. Това го подтиква да създаде гоблена "Музика" през 1972 г. и колажът "Музика II".

1974 – завръща се в издателство "Български писател", където остава до 1989 г. на длъжност главен художник. Занимава се задълбочено с изкуството на книгата и с графичен дизайн.

1990 – баща му е реабилитиран като значима прогресивна личност. Неговото творчество излиза от забрана. Градове, в които е развивал първоначалната си просветителска дейност, назовават улици на негово име. Евгени не спекулира с промяната в политическата конюнктура. 

1990 – напуснал е отговорните постове в издателство "Български писател" и в СБХ. Установява ателието си отново в Бояна и се връща към живописта. Прекарва значителни периоди от време в Париж. Създава серия "Мостовете на Сена", натюрморти, портрети на Вера "Пред пианото", "В синьо", "Момиче с книга"...

Връща се и към писането. Работи върху книгата си "Разговори с Иван Ненов".

1998 – през целия си творчески път Евгени Клинчаров участва систематично в изложби и конкурси у нас и в чужбина с живопис, приложна графика, приложни и монументални изкуства. Носител е на орден "Кирил и Методий" първа степен. Получава многобройни награди и отличия, между които "За най-добра българска книга" (многократно), "Изкуството на книгата" в Лайпциг, за "Европейското знаме" (в Манхайм в екип с Кирил Гогов и Стефан Груев) и множество други. Последната, през 1998 г., е за цялостното му творчество от фонд "Поддръжка на изкуството в България".

2000-2010 – работи живопис – натюрморти, портрети, подготвя "Нотр Дам". Пътува редовно във Франция и САЩ. 

Издава "Разговори с Иван Ненов" (2001).

Постепенно разработва идеята си за "Пантеон на българската култура". Започва удивителна самотна епопея... 

Намира безрезервна поддръжка в лицето на дългогодишния си приятел и издател Кирил Гогов. Прекарват заедно няколко години в реализирането на монументалната творба. 

2010 – издаване на първи и втори том на "Пантеон на българската култура". Представяне на книгата. 

Започва работа по том трети. 

2011 – представяне на книгата в Париж 

2012 – 17 юни – загубва съпругата си Вера. Ударът е такъв, че не очаква да издържи и година след нея. Продължава да работи усилено, за да завърши трети том. Допълва текстовете на първи и втори том за онлайн изданието. 

2013 – 12 април – представяне на трети том на Пантеона. 

2013 – 20 май – угасва в болницата „Токуда“. В бележките му от последната вечер може да прочетем, с уморния вече почерк, за Мадарския конник, за душата... а на нощната масичка стои сборник с полемиките на баща му, верният му приятел Кирил Гогов се опитва да отложи смъртта с нов проект - книга за д-р Иван Клинчаров...