Енчо Пиронков е роден на 9 ноември 1932 в село Розовец, Пловдивско. Няма специализирано художествено образование. От началото на 60-те години на ХХ век той е част от пловдивската група на художниците. С участието си в Първата младежка изложба от 1961 маркира трайно присъствието си в българския художествен живот. Изявява се в областта на живописта, графиката, стенно-монументалните изкуства. Негови творби са притежание на частни колекции и музейни сбирки от страната и чужбина.

Понякога е трудно образът да се вкара в словесно обръщение. Не е лесно и да се откроят различията в единението. Когато стане дума за Енчо Пиронков, тези затруднения са налице. Защо? Отговорът е прост. Той следва своите търсения бавно, постъпателно и изключително постоянно. Това се наслагва с годините и намира израз в пластична и тематична повторяемост. Тази повторяемост сама по себе си би могла да представлява типология само ако успееш да разграничиш малките движения, които изграждат облика на различното.

Изложбата на Енчо Пиронков, експонирана в галерия „Райко Алексиев” от 3 до 19 април 2009, включва 60 живописни платна. Без значение кога са създадени, картините звучат по един и същ начин и се превръщат в запазена марка.
Неговият интерес към вечни теми и мотиви, свързани с митология, история, ритуална обредност и християнска иконография, може да се открие във всичките му платна. Друг е въпросът как се изявява разнообразието на творческите му интерпретации. Той използва един „образен” арсенал, повтаря визуални единици и сюжети и извежда своя иконография или по-скоро образна повторяемост.  Доколко обаче този израз може да се употреби за произведения, в които няма ясно отчленен образ? За Енчо Пиронков абстракцията се оказва адекватен израз на уменията му, елегантен изход при изисквания за конкретика и тематичност и единствена възможност да отрази емоция, състояние и идея. Той не променя изразните си средства през годините. С положителен или отрицателен знак остава верен на търсенията си.

В своята концепция за изкуството

Енчо Пиронков отстоява ролята на духовното начало.

Търси и навярно открива за себе си различни енергии - емоционални, артистични, може би визуални. Пластичните и смислови реалности в неговите платна за мен стоят под друг ъгъл. При Енчо Пиронков през целия му творчески път досега трактовката на формата налага цветът да поеме функции при изграждането на изображението. Предназначението му варира от фактор, който осигурява прочита на композиционната структура, преминава през средство за конструиране на синтезиран силует и достига до елемент, градящ абстрактната форма чрез изведено до знаковост обобщение или чрез разрушаване четливостта на изображението. Доминиращи като експресия и звучност цветови петна, указват посоката на композиционния строеж. Конструкцията на изображението е подсказана от линии и активно въздействащи контрастни “удари”, но самото вътрешно изграждане на формите е нечетливо. Те се разпадат под напора на живописната материя. В други платна се наблюдава подчертана загуба на четливост на формата и превръщането й в напълно абстрактна маса. Там колоритът или по-точно контрастът между светло и тъмно петно осигурява ритмизиране на изобразителната плоскост.

При конструиране на композицията Енчо Пиронков поставя акцент върху контрастната острота, породена от изявените локални стойности на цвета в рамките на отделните силуети. Фигури и образни мотиви са обобщени без наличие на светлосенъчна моделировка. Заградени често пъти в правоъгълни полета, те са разпознаваеми въпреки ненатуронаподобителната разработка и високата степен на условност. Логиката на платната, ако въобще можем да говорим за някакъв разумен порядък, е подчинена изцяло на контрастни акценти, изразени чрез самите силуети. Така изразността на творбите на Енчо Пиронков се дължи на експресивната цветност, светлосенъчния контраст и технологичното противопоставяне художник-материал.

Неделима част от пловдивската артистична бохема, събрала Димитър Киров, Йоан Левиев, Христо Стефанов и Георги Божилов - Слона, Енчо Пиронков се утвърждава през годините като автор с типична творческа физиономия. През призмата на този факт въпросът за повторяемостта, подхода и стилистиката в настоящата изложба остана отворен. С цел да получи разнообразни отговори.

Даниела Чулова-Маркова