- | СБХ, Шипка 6
Галерия (2)

Живопис

Тази изложба трябваше да се открие, докато авторът беше между нас. Не знам дали Емил е усещал, че е пътник, или е искал да ни спести обичайния хаос, след като си замине, но цялата изложба беше подготвена и подредена в ателието му като пред откриване!

За разлика от авторите, които дълго търсят себе си, Емил Попгенчев неусетно постигна един мощен синтез между фигуративното начало и уроците на кубизма. Овладян емоционално, конструктивен и сюжетно осмислен, Емил изведе пластически свое познание за битието на човека, за началото и края, за грехопадението, за доброто и злото... на основата на една символика, с трайни внушения във времето, извън мимолетните и конюнктурни изкушения. Най-странното е, че във време на противоречиви критерии Емил Попгенчев наложи пластическите си принципи, колкото безшумно, толкова и последователно, с една вътрешна убеденост в следването на Пътя. Той не натрапваше нито себе си, нито изкуството си – и подобно на мнозина, които с днешна дата се събудиха, можеше с основание да потърси мястото си сред новаторите и авангардистите. За разлика от временните прояви, Емил носеше изкуството дълбоко в себе си – и като път, и като отговорност. Тръгнал от Габрово, заедно със Снежина и нейните обаятелни детски портрети, изградил изцяло стилистиката си във Варна, той си замина от София, оставил в ателието си един странен и дълбоко преживян свят – като че ли дошъл от друго време, с трайни духовни послания, които и днес, и утре, ще ни напомнят за този, колкото странен и необичаен, толкова и модерен, съвременен автор.

Изкуство на изключителен творец, на благородна душа и много, много добър човек.

Светлин Русев