Тази изложба е опит за материализиране на думите, за превръщане на емоцията, съмненията, отношенията, пътищата и затворените пространства в поезията на Виолета Христова в цветна експресия. В експозицията равнопоставено присъстват хартията като основен носител на текст и рисунки и работи, изпълнени в класическа маслена техника. Фигуративните рисунки са обединени в диптих и полиптих като голямоформатни колажи. Те подкрепят поетичната философия в подбраните текстове на Виолета Христова и допълват маслените работи на Бисера Вълева. Съзнателно е търсен едновременният контраст в наслагването на фината чувствителност в стиховете върху едроструктурната канава на платното.

Показаните работи съвсем не са буквална илюстрация, а са по-скоро опит за  сближаване („сдобряване“) с думите, строене на мост между поетичната и артистичната емоционалност на авторките. Небе на настъпваща есен, балансиране в сламена стая, недочакан сняг, са част от посоките в живописната интерпретация. Думите и редовете присъстват индиректно, но без тях работите трудно биха били разчетени. В разказаните истории става размиване на границите между желанията и сбъдването, между материалността (като живописни слоеве) и мимолетността на очакването. В рисунките се съчетават материали, „запечатващи“ преходността – колаж, въглен, пастел... Защото, макар и не винаги да успяваме да разпознаем ангела си, мимикрирал в черен гарван или бяла котка, се опитваме, очаквайки снегът да завали и да се спасим... в думите.

Повече за авторките:

Бисера Вълева

Завършва специалност “Стенопис” при проф. Мито Гановски, НХА, София. От 1994 г. работи в СУ “Св. Климент Охридски”, в специалност “Изобразително изкуството”. От 1997 г. е хоноруван преподавател по дисциплината “Живопис” в НХА, в специалностите “Графика” и “Книга и печатна графика”. Тя е доктор по педагогика (2005) и професор по рисуване и композиция (2013) в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи в областта на живописта – кавалетна и монументална, като има специален интерес към работата върху хартия. Член е на СБХ (1991), от дипломирането си досега участва активно във всички изложби, организирани от СБХ, както и от частни галеристи, фондации и международни проекти. Носител на няколко награди и отличия по време на следването си и в следващата си творческа дейност. Между тях са (от последната година): 2017- Награда за живопис от изложба „Яблена – натура 2017“, Ботевград; 2017 - диплом за първо място от изложбата „Место, где свет“, изложбени зали „Дом художникoв”, Москва,  интерактивно участие; 2017 - диплом за първо място от изложба конкурс „Мир вокруг нас“, изложбени зали „Дом художникoв”,  Москва, Русия; 2015 - Награда за живопис от изложба „Земята на Ботев“, Враца; 2014 – Сребърен медал от изложбата „Секреты жизни“, Москва, Русия, и др. Творчески специализации (след спечелен конкурс): 2005 – Cite des arts, Париж; 2012 – La Escosesa, Барселона;  2015 - Oberpfälzer Künstlerhaus, Швандорф, Германия. Има над 35 самостоятелни изложби в България и чужбина, 7 монументални реализации в България (обществени и частни сгради). Нейни работи са притежание на НХГ, държавни галерии, частни сбирки както в България, така и в Германия, Великобритания, Франция, Испания, Румъния, Русия, Кипър, Молдова, САЩ, Канада, Гърция, Македония, Сърбия, Черна Гора, Босна и Херцеговина и др.

Виолета Христова е поет, автор на девет книги: „Пеш до земетръса“ – 1995, ИК „Хр. Ботев“; „Звездна карта“ – 1997, ИК „П.К. Яворов“; „Да бъде нощ“ – 2001, ИК „Захарий Стоянов“; „Другата стая“ – 2006, ИК “Захарий Стоянов“; „Сняг от друга зима“ – 2008, ИК „Български писател“; „Тревата ли?“ – 2010, Изд.ателие „Аб“; „... каза тя. И слезе от небето“ – 2012, Изд. ателие „Аб“ –  2013; „Една ампула мрак“ –2015, Литературен кръг „Смисъл“, София. През ноември 2017 г. излезе последната й книга с умозрения и фрагменти „Господарят на гледката“.

Нейни стихове са превеждани на сръбски, руски, английски, френски и арабски език и са публикувани в десетки национални и международни литературни издания, сборници и антологии. Носител на национални литературни награди. През 2013 г. заедно с други български писатели учредява Литературен кръг „Смисъл“ – платформа за издаване и популяризиране на българска литература, чийто председател е.