откриване: 19 ноември, вторник, 18:00

Дончо Захариев е добре познат на публиката от многобройните му самостоятелни изложби и участия в колективни прояви както на групата на пернишките художници, така и на национално и международно ниво.

В навечерието на настоящата си изложба той споделя случки, истории и срещи; разказва за трудностите, на които е благодарен, защото са го направили по-силен и неотстъпчив в собствения му път на художник. През 70-те, завърнал се от първо пътуване в Париж, рисува портрет на момиче с минипола. Този портрет бил отхвърлян неведнъж от комисиите, решаващи кое може и кое не може да участва в дадена изложба, заради това, че е „неморален“…

Дончо Захариев / от изложбата

Преди три десетилетия, за своята 50-годишнина, Дончо подготвя изложба на „Шипка“ 6. По това време вече е реализиран и успешен художник, неговите абстрактни пейзажи се продават добре; творбите му съчетават принципите на неопостимпресионизма с лиричното багрено обезпредметяване на пространствената среда на морския пейзаж. За аранжирането на изложбата тогава му помага Иван Вукадинов. Картините са окачени, Вукадинов се обръща към автора и му казва: „Добре е това, което правиш. Но остави, опитай друго, после пак ще се върнеш към него.“ Дончо, макар и изненадан, се вслушва в съвета на авторитетния си приятел. Така открива другата си творческа половина – експресионистичната.

В настоящата изложба ще видим и двете страни на художника Дончо Захариев. И макар тя да е юбилейна, не е ретроспекция, произведенията са от последните години. Това е напълно основателно, защото авторът почти всеки ден е в ателието си, рисува и гледа напред.

+++

+++

фотограф (откриване): Виолета Апостолова – Лети