откриване: 23 април, сряда, 18:00 часа

В Галерия „Българи“ Долорес Дилова се представя с два цикъла „Отвъд спомена“, свързан според самата художничка с магическото място Болата в Каварна и „В спомена“, пресъздаващ погледа ѝ от Белмекен към язовира, заел мястото на няколко села и отнел част от предпланинската природа на Рила.

Първият цикъл включва няколко диптиха, вариации на обезлюдени плажове и безбрежна морска шир, стопирали спомена за диалога – спокоен и съкровен, с любимите за нея места, както и серия пейзажи, театрално осветени с тихи улици и къщи, обгърнати от мистичния воал на здрача и нощта. Отдалечаването в последните години от това магнетично място е довело до меланхолично-носталгично негово идеализиране и преплитане на реалността на спомена с неговата иреална интерпретация. Останали някъде там, в подсъзнанието, тези интимни мигове за Долорес Дилова са намерили

завладяващ пластичен еквивалент

в запомняща се чувствена живопис и деликатна цветова палитра.

Долорес Дилова / от изложбата

В тази насока на мисли и въпреки допира на художничката до изкуството на изтока тя не е обсебена от неговия пантеизъм – да се чувстваш зареяна прашинка сред величието на природата. Точно обратното – Долорес се е сраснала, буквално разтворила в нея и така е постигнала усещането за хармония, което излъчват картините ѝ. Това личи и в цикъла „Вътре в спомена“, създаден от съприкосновението с величието на Рила планина, откъдето тя е създала по-голяма част от картините. В един от пейзажите Долорес е разкрила и своите страхове от непридвидимите капризи на природата. В него оттеглените от трите безводни години води на язовира са оголили ствола на едно самотно дърво с крехка корона, страхуващо се и от съдбата си при суша, и от възможността да бъде погълнато при една дъждовна година. Този път диалогът ѝ с природата е изпълнен със страхове, но и с надежда за тяхното преодоляване.

И с тази изложба Долорес Дилова ни предлага интуитивно пресъздадени природни отрязъци, акт на лично преживени мигове и интровертен, типично в стила на крехката ѝ душевност поетичен диалог с нашия извечен Дом – природата, нещо трудно постижимо, но не и за нея, затова може би картините пейзажи напомнят на моменти мизансцен за желаното спокойствие, търсено и намерено от художничката спасително обиталище в обкръжаващия ни хаос.

Аксиния Джурова

+++

Повече за художничката Долорес Дилова можете да научите тук