откриване: 20 октомври 2023, петък, 18:00 часа

Димитър Чолаков за изложбата си:

Това е третата ми самостоятелна изложба през тази година след изложбите в галерия „Пролет“ в Бургас и ГХГ „Дечко Стоев“ – Поморие. В нея са включени 40 живописни творби, правени през последните две години. Тя няма ретроспективен характер и не е свързана с годишнина, защото според мен това не са естетически или художествени поводи за откриване на изложба. 

Картините ми са в сферата на абстракцията но повлияна, видяна и емоционално реализирана на база обективно съществуваща действителност.

Вдъхновяват ме състояния, цветове и форми на обектите около мен. Когато ходя, пътувам, дори когато стоя аз гледам и запомням тези емоционални състояния. На база всичко видяно, усетено и почувствано изграждам чрез цветове, форми, пространство и различни фактури свой собствен, преживян свят, който да бъде споделен и усетен от зрителите.

Освен картините върху платно от дълги години използвам и нестандартни основи. Едната е акрил и пигменти върху негрундиран плюш. Такива картини са част от постоянната експозиция на Националната галерия – „Квадрат 500“, СГХГ, Художествена галерия – Русе, други галерии и частни сбирки у нас и в чужбина, които притежават  картини върху плюш. В тази изложба съм включил и първата такава картина от 1988  като възможност за съпоставка.

В експозицията има и една непоказвана досега картина – „Нощен дъжд“ (1987) от периода 1985 – 1987, когато работех в монохромна гама, само с черно и бяло.

Нощен дъжд, 1987

Друга нестандартна основа е шкурката. Това са големи плоскости от шкурка, върху които съм живописвал с акрил, пастел и пигменти. Често използвам и колаж.

Характерно за моите картини е фактурата, която създава пластичност. Размерите са от 8-12 сантиметра до 3-4 метра.

Опитвам се да не разчитам на рутината, а сам да се изненадвам с различни материали и форми.

Мой принцип е да живописвам само когато имам потребност и го правя с материали, които са най-близко до мен. Винаги рисувам и живописвам това, което съм почувствал със сетивата и сърцето си. На тези принципи 25 години съм се опитвал да уча студентите си в катедра „Визуални изкуства“ на Шуменския университет „Епископ Константи Преславски“.

+++

За автора

Димитър Чолаков е роден през 1954 в град Попово. През 1973 завършва Художествената гимназия в София, а през 1981 – Националната художествена академия, специалност „Живопис“, при акад. Светлин Русев. От 1990 до 2013 е директор на ХГ „Никола Маринов“ – Търговище. От 2002 е доцент, а от 2006 – професор по живопис в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Творческата му биография е изключително богата с многобройни участия в групови изложби, пленери, конференции, в състава на журита и като ръководител на арт проекти. Има над 80 самостоятелни изложби, последните от тях са: 2023 – галерия „Пролет“, Бургас, ГХГ „Дечко Стоев“, Поморие. 2021 – „Завръщане в белия град“, Попово. 2020 – ХГ – Карлово. 2020 – „Морско лято“, галерия „Ларго“, Варна; 2020 – „Пътека през времето“, ХГ  Никола Маринов“, Търговище. Повече от 120са участията му в групови изложби в България и в множество европейски градове: Рим, Дубровник, Москва, Мадрид, Истанбул и др.

Димитър Чолаков получава признание и награди за своите постижения, някои от последните са: 2022 – Голямата награда „Сирак Скитник“ – Сливен. 2020 – Наградата на БХГ „Петко Задгорски“ от Национална изложба „Акварел“ на името на Ненко Токмакчиев. 2013 – Голямата награда за живопис „Лудогорие“ – Разград. 2008 – Голямата награда за живопис от Националния конкурс за живопис, скулптура и графика на „Алианц – България“.

Бяла къща – черна къща

Не може да се сложи етикет на творчеството на Димитър Чолаков, ще звучи банално, то не е подчинено на никакъв „-изъм“. 
Има един термин на Аристотел – „ентелехия“, т.е. нематериалното дейно начало, което формира материята и я докарва до съвършенство. Това е усещането, което получавам от неговите платна, за нещо извън времето и пространството, което не се помества в никаква квалификация. Това е магията, която излъчват работите на Димитър Чолаков.

Георги Божилов – Слона

Живописта на Димитър Чолаков се отличава със своята сетивност. Погледът се увлича от развитието на фактурата и цветовото уплътняване. Образът е буквален анализ на състояния, но и на материалността, която характеризира света. За мен неговите картини са визуална загадка, но и своеобразна литература, която въвлича в действие. В същност, това което художника е условност.                

Димитър Грозданов

Винаги съм се удивлявал на лекотата, с която Чолака рисува! Прави го така естествено, както и живее. Той е изключително наблюдателен. Способен е с часове да съзерцава и то докато върши нещо друго. Наистина е невероятно!

Ивайло Мирчев

Радостта от изгрева, емоцията на слънчевия ден, спокойствието на нощта – насечено от светлината на ярка светкавица. Това е живописта на Димитър Чолаков.

Димитър Рашков

Димитър Чолаков мечтае за пълно освобождаване на съзнанието чрез деструкцията. По подобие на механичното писане на някои автори (философи и мистици) той оставя своята четка да следва неконтролируемите пулсации на редуващи се бурни пориви, екстазни състояния, както и покой, отнесеност, отвлеченост, нирвана.

Иван Гранитски

+++

Фотограф: Елена Спасова
+++