Скулптурната изложба на Косьо Минчев в галерия „Райко Алексиев“ е наречена "Coarse", което на английски ще рече: груб, недодялан, необработен, суров, грапав, неизгладен, нерафиниран, неучтив, вулгарен, дори неприличен. Вероятно авторът не е превел заглавието единствено по причина, че не е успял да намери точен еквивалент на това, което иска да сподели с публиката. Но очевидно е, че тази изложба не е нито недодялана, а още по-малко е вулгарна.

Трябва наистина да бъдем радикални буквалисти, за да се хванем на тази привидна авторска „неучтивост“. Със сигурност, обаче, тук става въпрос за рафиниран начин на мислене, който не е случаен и тази скулптура може и да изглежда груба, но над нейната повърхност неизбежно се появява въпросът защо това е така.

Този въпрос е

свързан с личностното развитие на автора,

чието име за много хора вече може да е чиста загадка. Основната причина, е че от двадесет години той живее в Ню Йорк и вероятно пак от толкова не правил изложба в София. За онези, които не знаят, през 90-те години Косьо Минчев беше един от най-видимите и дори скандални автори, свързани с дейността на групата XXL.

Както всички от XXL (независимо дали живеят тук или в Америка) и Косьо Минчев днес е ориентиран към предметността в изкуството и този избор не е случаен, доколкото е свързан с осъзнаването, че доминацията на безкрайните деривати на „изкуството без тяло“ е една от най-несъстоятелните глобални манипулации от последните тридесет години. Но това в никой случай не е завръщане към някаква „традиция“ или локален „пластицизъм“, защото тъкмо Косьо Минчев бе един от тези които посочиха окончателната им несъстоятелност. По-скоро Минчев е типичен представител на друг модел артистично поведение, за което е характерна склонността да употребява всички видове традиции, включително концептуалната, но с цел да създаде произведение, присъстващо не като сянка на една или друга идеология, а с цялата грапавост, грубост, недодяланост и конкретност на своето материално присъствие. Това е възможностт за ново осмисляне на живот в изкуството, дори във фазата на възможно, напълно реално притежание на предмет на изкуството.

И сега Косьо Минчев показва скулптури като "След Микеланджело с три рога", "Воин" или "Портрет, но без лице". Това е идеята за изличаване и променяне на историческата логика и биографичната фактологичност, но насред това безформие сякаш се зараждат нови смисли.

Формите (и смътните значения) в тези скулптури са

изведени на границата на разпада,

но някак си успяват да се държат взаимно в специфична цялост. Вероятно емоционалният акт на изработването им води до странни деформации (до портрет с липса на лице), до гротескни удължавания на части от фигурите.

Работата с материала (смес от различни смоли) е груба и вероятно неуважителна към всякакви правила, но тъкмо поради това звучи автентично. Впрочем, Косьо Минчев ми спомена, че иска тази материя да изглежда като вулканично образувание, като застинала лава. Може би така трябва да разбираме неговата скулптура – като един възможен личностен психологически експресионизъм, опредметен от застиналото движение на груба, вулгарна, дива, и в същото време, одухотворена материя.