Роден през 1902 г., Ценко Бояджиев е представител на поколението български художници от началото на XX в., завършили своето художествено образование в чужбина. Преминал през школите по живопис в Париж (1923-1925 г.) и Загреб, той се дипломира при Марино Тарталя през 1933 г. Завръщайки се в България, се включва в Дружеството на новите художници (1934 - 1944 г.), а след 1944 г. активно участва в организираните общи художествени изложби (ОХИ). През годините е удостояван многократно с награди на Съюза на българските художници. През 1964 г. е удостоен със званието „Заслужил художник” , а през 1972 г. - с най-високото звание „Народен художник”.

В търсене на индивидуален почерк Ценко Бояджиев успява да наложи в нашата живопис една богата палитра, която пресъздава обхвата на неговата творческа натура. В годините той успява да натрупа широка жанрово продукция – портрети, пейзажи, композиции, натюрморти. Творчеството му е пример за устояване на ценности във време на промяна и съхраняване на онова чувство за лична правдивост, което прави от художника творец.

Днес, повече от един век по-късно, се обръщаме назад във времето не за да възкресим едно име, което впрочем никога не е напускало сцената на изложбените пространства, а за да погледнем по-дълбоко, по-искрено и с дистанцията на времето едно богато творчество, каквото е творчеството на Ценко Бояджиев.