СБХ :: Bonjour Paris. Момчил Георгиев

Живопис

галерия „Стубел“
вернисаж: 2 октомври, 18:00 – 20:00

Не познава Париж този, който не го е видял в ранното утро. (Ървинг Стоун)

+++

Първата среща на Момчил Георгиев с Париж е през 2006. Шестнайсет години по-късно, през 2022, той се завръща в града на светлините, на любовта и на греха, но този път открива очарованието на ранните парижки утрини. Художникът представя 14 живописни платна, създадени през последната година, след творческата резиденция в Сите де-з-ар в Париж.

+++

Момчил Георгиев за изложбата си:

Същите безброй лампички, уловени в миговете преди слънчевата колесница да се възкачи на небосклона. Избледняваща светлина – сякаш от отминали времена – пътуваща до днес, уловена в минутите на безвремие, преди нощта да отстъпи царството на яркото дневно небе. В минутите преди изгрева обичам да наблюдавам кафеджиите, които метат тротоарите, да усетя аромата на прясно изпечен хляб и кроасани, да следвам зелените камиони, които мият улиците и оставят блестящи следи след себе си, или пък куция черен лабрадор Пако, който с радост поема на утринна разходка. Да крача бавно по мостовете и улиците, съзерцавайки раждането на новия ден, да наблюдавам как Сена прегръща островите, а тъжните улични лампи тихо гаснат. И отнякъде долита нежният глас на Брижит Бардо… „Le soleil“.

+++

Йово Панчев за изложбата:

Новите работи на Момчил Георгиев на вид се открояват от познатия и разпознаваем „стил“ на автора. Пресечените лица – уловени състояния на разполовеност, впечатляваха със застинала и едновременно с това трептяща тревога – особен лиричен драматизъм, изпълнен с усещане за човешкото. В „репортажите“ от парижката разходка – серия, подготвена по време на престоя на художника в ателиетата на Cité des arts, Георгиев развива тематичния спектър и на пръв поглед сменя жанра. Композициите, обсипани с

отражения и отблясъци, игри на светлината в пъстър мрак,

постигат сходен ефект на напрежение, причинено от нови визуални форми на нарушена цялост. В елегантния психологически шантаж на окото по един особен и дори мистичен начин се разгръща специфичното усещане, познато от разполовените портрети. За да не навлизаме в гещалт територията и теориите, подчинени на изконния човешки копнеж към целостта, ще изоставим думите докъдето стигат, защото работата на художника с човешкия материал и тема продължава много по-надалеч.

+++

За автора

Момчил Георгиев е роден през 1974 в Пловдив. През 1993 завършва Средното специално художествено училище за сценични кадри в родния си град, а през 1998 – Националната художествена академия, специалност „Металопластика“. Работи предимно в областта на живописта. Има над 15 самостоятелни изложби, както и участия в множество групови изяви и проекти. Отличен е с редица награди, сред които диплом от Националната младежка изложба „Четири държави“ с куратор Галина Лардева (2000), втора награда за живопис на Националния конкурс за млади художници (2005), почетен диплом за живопис на Биеналето на малките форми, Плевен (2010), награда на СБХ на IX биенале на малките форми, Плевен (2018), Награда на СБХ от Националната изложба за изобразително изкуство, Сливен (2021). Творби на Момчил Георгиев са притежание на Националната галерия, фондацията „Св.св. Кирил и Методий“, колекцията за съвременно изкуство на М-тел.

+++