откриване: 6 февруари, четвъртък, 18:00 часа

куратори: проф. Чавдар Попов и арх. Енил Енчев

По стечение на обстоятелствата творчеството на Александър Капричев е представяно в артистичното пространство повече след смъртта му, отколкото приживе. В последните години негови творби са излагани в изложби в ГХГ„Борис Георгиев“ – Варна, „Галерия 8“ и галерия „Зиковска“, Варна, в софийските галерии „Средец“ на МК, „Академия“, „Финес“, а[cube] contemporary, също в Арт център Плевен, БКИ – Лондон, Биенале за съвременно изкуство – Лондон (2015, 2017(, Х Биенале за съвременно изкуство – Флоренция( 2015), „Рум арт спейс“ – Венеция (2018), Международно триенале на акварела, Варна (2022).

В настоящата ретроспективна изложба за първи път се проследява развитието на художника в цялост, от 70-те, 80-те, 90-те години на XX век и началото на XXI век.

+++

Проф. Чавдар Попов за изложбата:

Изложбата на Александър Капричев ознаменува един несъстоял се юбилей – през настоящата година художникът щеше да навърши 80 години. Тя съдържа маслени картини, акварели, гоблени, рисунки, с една дума представя всички основни области на неговото творчество.

Интерпретацията и третирането на живописната материя в картините му се характеризира с пулсираща напрегнатост, с богати нюансировки и степенувания на тоновете. По принцип творбата рядко е завършена в традиционния смисъл на думата. Тя е по-скоро в процес на „ставане“, сякаш трепти във вихъра на неспирно оформяне, на мъчителната материализация. При подобен подход, картината се очертава преди всичко като своеобразен терен за проектиране на определени динамични конфликти, спирка по пътя за незнайно къде, „поле”, заредено с неспокойствие и с напрежение. За Капричев рисунката или платното не са пристан, фиксиращ достигнатото веднъж завинаги равновесие. За него като че ли не съществува успокоена, окончателна хармония.

Този живописен почерк е производен, естествено, от определен тип пластически мироглед. Светът е изтъкан от противоречия и тези противоречия безспир импулсират творческия акт. В този смисъл Александър Капричев е от онези художници, за които първостепенно значение има, така да се каже, изначалният трагизъм на битието ни, драмата на човешкото съществуване.
От друга страна обаче, той е художник, който отдава изключително значение на естетиката, на пластиката на творбата. Ето защо, ако бихме могли да говорим за хармония в по-нестандартен смисъл, той я търси и я формулира най-вече в тоналните съпоставки, в колоритните решения, в подбора на гамите. Екзистенциалните конфликти, на пръв поглед парадоксално, намират своя особен контрапункт в затворения и в автономния „самоценен” пластически свят на произведението.
Композиционният скелет на картината, за основа на която авторът често използва геометризирани елементи и въвежда определени линейно изразени закономерности и ритмични групи, често пъти се съчетава с трепетно нанесени мазки, богато нюансирани като тонални стойности и като фактура.

Александър Капричев / от изложбата

Живописното кредо на художника е подчертано ориентирано към нефигуративното начало. Там, където има фигури, като правило те са „затворени” в себе си, въздействат най-вече като единични капсулирани „монади”, често непроницаеми в своята дълбоко стаена енигматика.

Авторът обича широките

имагинерни безбрежни пластически пространства,

понякога си служи със стремително „бягаща” перспектива, друг път подробно и съсредоточено обработва двумерната плоскост на самата живописна субстанция. Това му позволява да разгърне своя талант както в мащабите на голямата композиция, така и в малките форми.

Ако трябва в заключение да формулираме някаква стилова доминанта за голяма част от творбите и по-специално за картините на Александър Капричев, това е лиричната абстракция, съчетана по парадоксален начин с елементи на абстрактния експресионизъм. От значение е напрежението между силите на привличане и на оттласкване, между фигуративно и нефигуративно. „Бинарните” опозиции – хармония/конфликт, преливане/контраст, и т.н. са онези едновременно и мирогледни, и формални елементи на синтаксиса на художника, чрез които се реализира органиката на визуалния образ.
Освен дължимото към паметта на Александър Капричев, тази изложба, както впрочем и цялостното творчество на автора, представлява принос и към все още ненаписаната история на българското изкуство през втората половина на ХХ век.

проф. Чавдар Попов

+++

За автора

Александър Капричев е роден на 3 август 1945 в град Варна. През 1975 се дипломира във ВИИИ „Николай Павлович“ (Художествената академия), София, специалност „Декоративно монументална живопис“, в класовете на проф. Георги Богданов и проф. Мито Гановски. След завършването работи като художник на свободна практика в едно от ателиетата в бившата фабрика „Вулкан“ във Варна. През 1976 – 1978 е избран за председател на Ателието на младите художници AМХ, Варна, а от 1980 е член на СБХ. Периодът от 1975 до 1986 е посветен предимно на създаването на монументални творби в различни сгради във Варна. През 90-те в творчеството му преобладават живописни творби и акварели, посветени на класическата музика и джаза, както и графики – офорти и литографии. От 1999 до 2006 живее и твори във Великобритания, в ателиетата на „Индипендънт студиос“, в Лестър и в Бирмингам. През 2006се завръща във Варна с нови творчески планове и с намерениe за организиране на ретроспективна изложба, осуетени от внезапната му кончина през 2008.
Александър Капричев твори в областта на кавалетната и на декоративно-монументалната живопис. Автор е на голям брой живописни платна, акварели, графики и рисунки, а така също и на монументални творби, стенописи, стъклопис и гоблени, които в стилово отношение могат да бъдат отнесени към лиричната абстракция или към абстрактния експресионизъм. Александър Капричев изгражда свой индивидуален, отличим стил, черпейки от традициите на националното и световното изкуство. Участва в изложба на варненските художници в Сарагоса, Испания (1993), самостоятелна изложба, ГХГ Борис Георгиев – Варна (1996) Биенале на графиката, Варна (1997, 1999) Арт панаир Импресия, Пловдив (1997, 1999), „Мол Галъри“ – Годишна изложба на Кралското общество на акварелистите, Лондон (2000) Годишни изложби на „Индипендънт студиос“, Великобритания (2002, 2003, 2004, 2005). Негови произведения са притежание на Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Националната галерия, София, Министерство на културата и на частни колекции.