Галерия (6)

Изложба живопис на Димитър Киров (1935 – 2008)

  • За изложбата

Изложбата се организира по случай 80-годишнината от рождението на големия пловдивски художник и е под патронажа на Министерство на културата. Ще представи селекция от творби на художника от различни негови периоди.

Живописта на Димитър Киров го свързва с най-значимите представители на Пловдивската школа от 60-те години на миналия век като Георги Божилов, Енчо Пиронков, Йоан Левиев и други. Това е период е наситен с новаторство, разчупване на догматичните идеи в българското изобразително изкуство.

Тематичният обхват на творчеството му е неизмерим: създава произведения от старата ни история, на революционна тематика, композиции, портрети и автопортрети, интериори и натюрморти, пейзажи. Работи както в областта на кавалетната живопис, така и в монументалната, съчетавайки експресивната и модерна стилистика с вдъхновение от традициите и българската култура. Автор е на мозайки и фрески в различни обществени сгради в Пловдив, Чирпан, Ботевград, София и други. Неизменна муза в творчеството му е неговата Русалия, която присъства в много от картините му.

Условно в творчеството на ДиКиро могат да се разграничат няколко цикъла, като особено изразителни са изгорелите икони, музика и балет, както и вмъкването на исторически и културни пластове и видни личности. Той обаче не прави директни заемки на мотиви от средновековната или възрожденската ни история, а цялото това усещане е втъкано в начина на емоционално третиране на избраната тема, в неговата художническа чувствителност, изразителност и стил. Ярката му творческа индивидуалност и бохемската му персона го правят един от най-забележителните български автори, дълбоко свързан с националното и българското, с чисто човешките чувства и взаимоотношения.

 

  • За автора

Димитър Николов Киров, известен още като ДиКиро, е роден на 20 май 1935 г. в Истанбул, Турция. През 1959 г. завършва Художествената академия, монументална и декоративна живопис при проф. Георги Богданов. Работите на Киров са в областта на живописта и монументалното изкуство - стенопис (фрески, секо), мозайка, сграфито.

Преди 1989 Димитър Киров участва в общи художествени изложби (ОХИ) и в представителни изложби на българското изобразително изкуство в чужбина. Урежда множество самостоятелни изложби в Пловдив (1964,1967,1968, 1985), Париж (1969), Окаяма (1975), Токио (1977), София (1973, 1980).

ДиКиро е автор на следните монументални и декоративни творби: стенопис (секо) и фасадно сграфито, Старинен Пловдив, (1968); „Из културната история на Пловдив“, стенописно пано, секо, фоайе на концертната зала в Партиен дом, Пловдив, (1969); сграфито, къща-музей „Пейо Яворов“, Чирпан, (1973); „Априлски възход“ - стена, каменно-смалтова мозайка, размери 8/3 м в интериора на Дома-паметник на Партията (БКП) на връх Бузлуджа с арх. Георги Стоилов, (1981); „Родопска песен“, мозайка, фоайе пред Зала 2, Народен дворец на културата „Людмила Живкова“, София, (1981); каменно-смалтова мозайка, хотел „Ленинград“, Пловдив, (1982); стенопис (секо), къща-музей „Златю Бояджиев“, Пловдив, (1983); „Добруджа“, стенопис (секо), централно фоайе на Партиен дом, Толбухин (Добрич) (1985).

Художникът осъществява и впечатляваща обществена дейност. От 1973 до 1975 е бил председател на Градския съвет за изкуство и култура, Пловдив; от 1968 до 1985 – член на ръководството на Съюза на българските художници (СБХ); в периода 1970 – 1976 и 1986 – 1989 е бил секретар по творческите въпроси на Пловдивския отдел на СБХ, а от 1987 – председател на държавната комисия по изобразително изкуство

Почетен член е на японските художници Ника-Кай.

На 23 март 1983 година той става един от учредителите на новото читалище към етнографския център „Възраждане”.

Димитър Киров - ДиКиро е инициатор на идеята за бъдещия изложбен център за съвременно изкуство, който се развива в насипа, оформящ дворното пространство на съществуващата Пловдивска градска художествена галерия на ул. Съборна 14 в Пловдив. Основополагащата идея на проекта е създаване на постоянно действащ изложбен център, който по естествен начин да представя творбите на съвременните художници.

Носител е на: наградата на София и голямата награда „Пловдив“ (1967); I-ва награда за Фреска - Концертна зала в Партиен дом Пловдив (1970 ); I-ва награда на Дружество на художниците от Южна България (1972); държавно звание „Заслужил художник“ (1974); I-ва награда на Дружество на художниците от Южна България (1976); I-ва награда „Владимир Димитров-Майстора“ за цикъла „Войните на Самуил“ (1981); I-ва награда на Спортната Федерация БСФС (1981 –1982); I-ва награда за портрет - Национална награда за живопис „Захари Зограф“ (1983); звание „Почетен гражданин на Пловдив“ (1983 –1984); втора награда на Националната изложба, България и държавно звание „Народен художник“ (1985); Голямата награда „Златю Бояджиев“, България (1986); награда на Плевен (1987); вписан в Brockhaus Enzyklopädie, почетен член на Ника-Кай художниците, Япония (1987); кавалер на почетния легион на Франция за култура (1997); удостоен със званието Почетен гражданин на Плевен и сребърен медал от Папа Йоан Павел II (2000); с Указ № 196 от 19.05.2005 г. е награден с орден „Св. св. Кирил и Методий“ огърлие (2005); кавалер на Почетния сребърен кръст на галерия „Кавалет“ (посмъртно) (2008).

Димитър Киров умира на 23 октомври 2008 г. в Пловдив.

 

Творби на ДиКиро се намират в музеи и частни сбирки, както в България, така и по целия свят: Национална художествена галерия, София, България; държавните художествени галерии в Пловдив, Бургас, Варна, Русе, Велико Търново, Благоевград, Добрич, Самоков, Стара Загора и др.; колекция на Ватикана; Държавен Ермитаж, Санкт Петербург, Русия; Чешка национална галерия, Прага; Национална галерия в Дрезден, Германия; Музей на съвременното изкуство, Фукуяма, Япония; колекция „Спарбанк“, Стокхолм, Швеция; колекция „Иш банкъсъ“, Истанбул, Турция; Музей на съвременното изкуство в Мюнхен, Германия; колекция на община Висбаден, Германия; колекция „Петер Лудвиг“, Кьолн, Германия; колекция на община Окаяма, Япония; колекция на международното изкуство, Токио, Япония; Музей на Пушкин, Москва, Русия; Държавна галерия, Ереван, Армения; Държавна галерия, Тбилиси, Грузия; колекция на българското посолство в Токио, Япония; колекция „Пина“, Пирея, Гърция; олекция на Франсоа Митеран, Франция; колекция на Марио Скареш и други частни Колекции в България, Франция, Италия, Испания, Белгия, Холандия, Дания, Швеция, Германия, Швейцария, Канада, США, Мексико, Венецуела, Япония, Русия, Гърция, Кипър, Турция и др.

 

За повече информация посетете личния сайт на художника: http://www.dikiro.eu/