В изложбата „Престилката“ Елица Гигова втъкава като в родопска престилка нишките от стана с тези от живота си. Слънчевите лъчи докосват тъмната земя, разпалват се оранжевите трепети в сърцето и за да не изгорят, идва успокояващото тревнозелено, събрало и слънцето, и небето, и свежото ухание на поляните.

Техниката на изпълнение съчетава в себе си платно с тъкан текстил, акрил и фактура с дървесни стружки, взети от вековните борове.

Централно място в изложбата е отделено на духа на родопчанката, представена като създател на цветна престилка от музика, багри, сила и обич към планината и хората.

Силуетите, пейзажите и дърветата носят в себе си експресивно-импресионистични до абстрактни нишки и най-вече посланието изповед на един творец:

И взимам прежда от звездите
и цвят от есенни листа.

И обичта ми от дедите
и силата на любовта.
И ги нанасям на платното
В каре, във растер, във контраст.
И с чистотата на душата
ги смесвам хубавичко аз.
Престилка ли се получава,
или е моята съдба?
Жена и майка, и любима
избрала творческата свобода.

Елица Гигова 

Елица Николова Гигова е родена в град Смолян през 1971. През 1990 завършва ССХУ за ПИ в Смолян –„Художествена тъкан”. През 1995 – живопис във кия университет „Св. Св. Кирил и Методий”. Специализира „Композиция в живописта" при проф. Николай Русчуклиев.

През 2020 защитава докторска степен след задълбочени проучвания в сферата на пленерното рисуване. Работи с изявени ученици и студенти. От 2012 г. създава извънучилищни форми по изобразително изкуство, като изнася изцяло обучението извън кабинетите – сред природата, в галерии и музеи.

Преподава на ученици от СУ "Св. П. Евтимий", град Пловдив, и студенти от специалност „Педагогика на обучението по изобразително изкуство“ към Пловдинвския университет „Паисий Хилендарски". Организира пленери и изложби съвместно със своите възпитаници в Пловдив, Смолян, Созопол, Париж, Рим, Берлин, Венеция, Будапеща, Лондон и другаде. През 2015 представя съвместна изложба в Българското посолство в Париж на свои живописни и текстилни творби, както и рисунки и декори към спектакъла „Орфей и Евридика“ по сценарий на поета орфеист Никола Гигов.

Има над 30 самостоятелни изложби

в сферата на живописта и текстила в България и чужбина, участия в национални и международни пленери.

Удостоена е с награда на Фондация „Отворено общество” за живопис, 1994; награда за живопис на община Велико Търново на Националната изложба на учителите художници, 2012; награда на библиотека „Паисий Хилендарски”, град Асеновград, за активна творческа дейност в областта на живописта, карикатурата и пленерното рисуване и партньорство в популяризиране на културното наследство на писателя Николай Хайтов и художника Борис Димовски, 2013; първа национална награда за изобразително изкуство в конкурса „Мадан – кътче от рая” – 2016; национална награда за есе: „Най-важният урок“, връчена от президента Румен Радев – 2019.

Включена е в личностна енциклопедия, том 2 „Изявени пловдивчани“, 2019, за творческите й търсения и изяви под мотото „Да съхраним и претворим духовното богатство на България“.

През 2019 печели проект по национална програма „Осигуряване на съвременна образователна среда“ в модул „Културните институции като образователна среда“, а през 2020 е номинирана от община Пловдив за национален етап в конкурса „Иноватори в образованието“, за учителите, които вдъхновяват.

Член е на СБХ (Съюз на българските художници), Асоциация „Паралел 43“ в Рим, Съюза на учените в България и Националната занаятчийска камара.