За колекцията

Проектът за виртуален музей с произведения на Борис Денев и Славка Денева е реализиран от фондация „Поддържане на изкуството в България“ през 2017 г. с финансовата подкрепа на Програма „Култура“ на Столична община. Той е продължение на дългогодишната работа на екип от Съюза на българските художници и фондацията по съхраняването, систематизирането и популяризирането на творчеството на двамата художници чрез изложби и издания, в които акцент са картини и рисунки, завещани на СБХ.

Забележителен творец, интелектуалец и гражданин, Борис Денев (1883 – 1969) е високо ценен и уважаван за приноса му към националното ни културно наследство. Неговата дъщеря Славка Денева (1929 – 1984) е личност с много богата култура и всестранен артистизъм, удивително честен и открит човек. Тяхната духовна връзка е много силна, въпреки различията в натюрела им като художници.

След юбилейната изложба на Борис Денев през 1983 г. в СБХ Славка Денева предоставя всички средства от продадените картини за подпомагане на художници и техните семейства – независимо от недоимъка, в който самата тя живее – и скоро след това прави завещание, като дарява на СБХ семейния апартамент на ул. „Шипка” 18 в София и всичките намиращи се в него над 8 000 свои и на баща си картини и рисунки. Безценно богатство – като осъзнат жест на висок морал и възпитание, като урок по достойнство, като памет за Деневия род. Тези произведения се съхраняват и изследват вече две десетилетия, като част от тях са показвани в няколко изложби на двамата автори в София и други градове в страната, а фондация „Поддържане на изкуството в България” издава луксозни каталози по повод на техните юбилейни ретроспективни изложби.

Борис Денев приживе организира 25 самостоятелни изложби в България. Той създава стотици пейзажи, портрети и композиции с исторически, библейски и военни сюжети. Учи живопис в Мюнхенската художествена академия; участва в Балканската война като санитар-доброволец; в продължение на 10 години е военен художник към Щаба на армията; учителства и систематизира възгледите си за обучението и образованието по изобразително изкуство; от детска възраст мечтае да полети и успява да го направи с изработен от самия него делтапланер; конструира стенен слънчев часовник; свири на няколко инструмента и сам прави такива; бохем и основна фигура в популярния оркестър на "Бръмбъзъците". Членува активно в дружеството „Родно изкуство" и участва в организирането на няколко наши изложби в чужбина, включително в качеството на комисар на българския павилион на Венецианското биенале през 1942 г.; илюстрира поемата „Чеда на Балкана" от Кирил Христов и „История на музиката" от Стоян Брашованов; сътрудничи с публицистика и илюстрации на няколко вестника; прекарва 10 месеца в затвор и лагер след 9 септември 1944 г. и преживява изключване от СБХ и забраната да рисува на открито до възстановяване на членството му през 1956 г.; включен е в изданието World Biography от 1949 г.; пише книги за практическата, свободната конструктивна и очната перспектива; получава Кирило-Методиевата награда на БАН през 1931 г. и званието „Заслужил художник" през 1967 г.

Славка Денева още с първите си произведения, представени в общи художествени изложби през 1957, 1959 и 1962, показва по категоричен начин своята индивидуалност и не остава незабелязана от критиката и от музейните специалисти. Самостоятелна изложба не пожелава да направи. Едва през 1990-те години творчеството й е показано в две големи експозиции в СБХ и в Софийската градска художествена галерия. Казва, че е натуралистка, която рисува с бои, и не използва за себе си понятията „изкуство” или „живопис”. Често работи едновременно върху няколко произведения, чиито сюжети са й еднакво интересни за момента. Не подписва и не датира творбите си, не ги назовава. Художничката не затваря изкуството си в автотематизъм и умозрителни образи. За нея експериментът в най-широк смисъл е творческа мотивация, а не самоцелно занимание и логически продължава и обогатява вече изминатия път. Портретите, които прави, винаги са в конкретна вещна обстановка, равнозначна по изразителност на човешкия образ; натюрмортите й са по-скоро части от конкретен интериор, отколкото сбор от различни по материалност обекти, а в интериорните композиции се усеща силно невидимото присъствие на хора.

Весела Христова-Радоева

 

 ПОВЕЧЕ ЗА ИДЕЯТА
Реализирането на проекта „Виртуален музей „Борис Денев и Славка Денева“ е поредният етап от последователната програма на фондация „Поддържане на изкуството в България“ на СБХ за популяризиране и социализиране на творчеството на едни от най-големите имена в съвременното българско изобразително изкуство Борис Денев (1883 – 1969) и Славка Денева (1929 – 1984). В една съвременна форма, преодолявайки ограничеността на изложбеното пространство, чрез новите медии и дигитални технологии той представя колекция с изключителна художествена стойност от над 900 живописни творби, 7000 рисунки и скици, документи и личен архив на двамата художници.