Отзиви за Алиса в страната на чудесата с илюзтрации на Ясен Гюзелев
Frankfurter Allgemeine Zeitung, 17 октомври 2000
Лоренц Йегер
Илюстрациите на Ясен Гюзелев са ориентирани според добре известните картини на първото издание на Джон Тениел, но преминават по съвсем собствен и внимателно подбран начин отвъд тях. Текстът е поставен между чудни арки, готически пространства и много покъщнина от XIX век: затъмнен и пренасочен в областта на кошмарното Тениел.
+++
Сигурно е съкровена мечта на всеки един илюстратор да направи илюстрациите към „Алиса в страната на чудесат”. През тази есен излизат две интерпретации на пазара, които едва ли бих амогли да бъдат по-различни една от друга: българският художник Ясен Гюзележ ни показва картини от „Алиса”, които се леят на широкоформатните страници на илустрованата книг акато последователности от един сън. През един охра-филтър, който прави всичко леко разфокусирано и едрозърнесто, наблюдателят вижда все нови перпективи на сценичното действие – веднъж неговата гледна точка е твърде високо, друг път той е съвсем мъничък сред великански същества и уреди. По този начин действието изглежда като една безтегловна камера, която се движи свободно през пространството и времето, точно като самата Алиса. Ясен Гюзелев се е оставил да бъде напълно обладан от морбидната и кошмарна страна на историята, но не я е представил размазано, напротив, педантично точно. Неговите сцени имат ефект н аувличане ( засмукване ), както той ни е познат от сънищата за падане и летене, от които ни побиват тръпки.
+++
The Zeit, 14 декември 2000
Карла Шнайдер
Изяж ме, изпий ме
Приятелите на хубава илюстрована книга, които имат вкъщи много издания на неосакатената Алиса, могат д аис оближат пръстите при вида на необикновените картини на Ясен Гюзелев. Като че ли вкусвайки сам от „изаж ме!”, „изпии ме!”, наблюдателят бива катапултиран от мравешки в птичи поглед, бива зареян над стълбищата, бива запратен извън действието и хвърля внимателно поглед в частната кухня на херцогинята. Една подредба на сцените, която пасва на откачените сънища, латентно-опасно привлекателна и монохроматична през цялото време месингова светлина отвън, вътре засенчена и покафенена като настъргана ябълка, която е престояла вече известно време върху чинията. Пъстрите сладурани на Дисни са точно толкова далеч, колкото и елфоподобната Алиса на Ракхам с нейното закоренено гномно царство. Ако от някъде е черпено вдъхновение, то най-много от духът на Тениел и старата инсценировка на перспективата, изобретена в Италия, която при съответно изрисуване създава впечатление за пространственост.
Между другото към книгата е приложен постер, на който още веднъж са представени всички илюстрации. Всички нива преминават едно в друго по Ешеровски маниер, като обединяват картините, които в книгата са представени поотделно по един заслужаващ удивление начин.
+++
The Welt, 16 януари 2001
Глвното са картините на Ясен Гюзелев. Кафяво върху кафяво като ренесансови гризалии, те придружават разказа като обрамчващи рисунки. Реалистични в детайлите си и все пак често с необикновена перпектива. В края на краищата се намира една Картина с големина на плакат, която обединява всички рисунки в едно сюрреалистично платно, което напомня на Ешеровите перспективи. Кто че ли няма горе и долу, а в това
табло стените са същевременно подове, стълбовете – стълбища: наистина – страната на чудесата на Алиса.
+++
Neue Züricher Zeitung, 29 ноември 2000
Урсула Зинрайх
Приключението на наблюдението
И точно толкова неочаквано изкривени, колкото и самият разказ, изглеждат и илюстрациите на Ясен Гюзелев. Той си играе също така артистично с оригиналните илюстрации на Джон Тениел, от 1865 година, като някои от фигурите – като тази на Шапкаря например – са преработени на базата на оригинала. Но иначе брилянтното сътворяване на фигурите, изпълнено с хрумвания и художествени прийоми, има твърде малко обшо с традицията. И самото хрумване към книгата да бъде приложен един постер, на които наведнъж, на една единствена картина да бъде представена, тази, в истинския смисъл на думата, откачена история на момичето в страната на чудесата е едно гениално хрумване, особено от гледна точка на смисловите и картинни обрати, които изпълват повествованието. Точно както Алиса буквално пропада в нейния сън, така и погледът на наблюдателя се втурва в едно стремително падане презглава отгоре надолу в дръзките бездни на една изкривена перспектива, която се противопоставя на всякаква логика. При разглеждането на този плакат, всяко дете може без усилие и преди всичко без всякаква опасност да проследи процеса на умаляване от човешки бой до съвсем мъничък обект, който преживява Алиса. Понеже, пристигайки в обществото на пиещите чай в края на постера, пречупванията в архитектурата и във фантастичното пространство оставят отворен пътя назад и нагоре или пък навътре към страниците. Едно такова преплитане на различни нива е направено при съвместяването на илюстрациите с текста.
Бледната охра, в която Гюзелев облича своите илюстрации, въздейства направо цветно.
