Лични данни и образование

Стефан Савов е роден в Дряново. Средното си образование завършва в София през 1942. Творческият му път е свързан с реализирането на над 300 сценографски проекта на театралните сцени в България – Трявна, Велико Търново, Силистра, Сливен, Варна, Плевен, Благоевград и други.

В София е главен художник на Сатиричния театър в продължение на над 20 години. Работата му там бележи и едни от най-ярките спектакли, създали мита на този театър – „Ревизор“ от Гогол, режисьор Методи Андонов, „Мистерия Буф“ от Маяковски, режисьор Методи Андонов, „Големанов“ от Ст. Л. Костов, режисьор Нейчо Попов, „Римска баня“ от Ст. Стратиев, режисьор Нейчо Попов, „Сако от велур“ от Ст. Стратиев, режисьор Младен Киселов, и други.

В Народния театър прави сценографски проекти за над 15 спектакъла – „Под игото“ по Иван Вазов, режисьор Филип Филипов, „Хамлет“ от У. Шекспир, режисьор Асен Шопов, „Пътник без багаж“ от Ж. Ануи, режисьор Филип Филипов и др . В Театър 199 работи сценографските решения на пиесите „Театър, любов моя“ от В. Петров и „Животът това са две жени“ от Ст. Цанев с режисьор Младен Киселов и др. Работи в Младежкия театър и Театър „София“.

Изявява се и в киното като художник на филмите „Бариерата“, „Черните ангели“, „Мъже в командировка“.

Носител е на Годишната награда на Съюза на българските художници през 1981, на Годишната награда на САБ през 1977 и 1984 г., на Годишната награда на СБФД през 1976. Също така на орден „Кирил и Методий“, на званията Заслужил художник (1980) и Народен художник (1987). В последните си години е автор на многобройни православни икони.

Критика

За него Младен Киселов споделя: „Момчетата като Стефан Савов не порастват големи, не стават сериозни и тежки мъже, не се превръщат във възрастни хора. Те са родени млади и цял живот просто си стоят млади. Може би небето ни ги праща от време на време, за да имаме с кого да се сравняваме и по кого да се подравняваме, когато усетим, че започват да ни натежават мислите и годинките.“