Уставът на Дружеството на севернобългарските художници е утвърден със заповед № 3508 от 20 декември 1920 на министъра на народното просвещение. Целта на Дружеството е да организира художниците от Северна България, за да им даде възможност да се появят пред обществото и да спомогне за свободното им развитие, като популяризира нашето родно изкуство чрез художествени изложби, репродукции на най-добрите художествени творения на членовете си, художествени сказки, курсове и издаване на дружествен орган. Любопитен момент в устава на Дружеството е поставената цел то „да работи за обединението на всички дружества на художниците в България в съюз на художниците“ – идея, която ще бъде постигната фактически години по-късно. Дружеството отстоява идеята „да използва зачатъците на родното изкуство в съвременен смисъл и да следи неговия развой, както и развоя на изкуството в другите страни“.

Сред първите подписали устава на Дружеството са художници като Атанас Михов, Димитър Вичев, Христо Казанджиев, Ангел Спасов, Борис Лазаров, Кирил Шиваров, Димитър Крачков и др. В годините до 1944, когато Дружеството ще бъде заличено като юридическа форма, членовете му организират свои общи изложби. Но въпреки своята активна дейност тези прояви ще запазят своя регионален характер и няма да бъдат допуснати/привлечени в организираните от 20-те години насетне общи художествени изложби в София. Това ще предопредели неговите по-активни членове да членуват едновременно и в другите дружества. Ярки примери за това са Ангел Спасов, Кирил Шиваров, Атанас Михов и др. Въпреки това те ще запазят своята принадлежност и към Дружеството на севернобългарските художници.

Дружеството на новите художници се явява на художествената сцена през април 1931, като след неговите основатели са Борис Иванов, Васка Емануилова, Вера Лукова, Драган Лозенски, Иван Фунев, Мара Георгиева, Николай Шмиргела, Петър Младенов, Стоян Венев, Стоян Сотиров. По-късно в него се включват Александър Жендов, Александър Стаменов, Асен Василиев, Бенчо Обрешков, Борис Ангелушев, Борис Елисеев, Боян Петров, Бронка Гюрова, Вера Недкова, Веселин Стайков, Давид Перец, Димитър Драганов, Дочо Байрамов, Елиезер Алшех, Иван Ненов, Иван Пенков, Кирил Петров, Кирил Цонев, Любомир Далчев, Мара Цончева, Марко Марков, Ненко Балкански, Пенчо Георгиев, Преслав Кършовски, Рафаел Михайлов и др. В устава на Дружеството се подчертава, че сред основните му цели са организирането на всички нови по разбирания художници, които напускат старите дружества, и ония, които стоят вън от всяка организация.

Плакат за изложба на Съюза на дружествата на художниците в България / художник Борис Коцев, 1938

Съюзът на дружествата на художниците в България се образува на 21 ноември 1931, като в учредителния протокол, утвърдили създаването на Съюза, се подписват Андрей Николов и Димитър Гюдженов от Дружеството на художниците в България, Александър Андреев и Стефан Баджов от Дружество „Съвременно изкуство“, Преслав Кършовски и Симеон Велков от Дружеството на южнобългарските художници, Иван Лазаров и Сирак Скитник от Дружество „Родно изкуство“, Миладин Лазаров и Иван Иванов от Дружеството на независимите художници и Александър Жендов и Иван Фунев като представители на скоро сформираното Дружество на новите художници. Сред основните цели на Съюза се открояват уреждането на изложби и провеждането на конкурсни инициативи, регламентирането на конкурсната система за паметниците и историческите картини и провеждането на социална политика за осигуряване на отделните му членове.

В организационно отношение трябва да се изтъкне, че висшият орган на управление на Съюза е Конгресът, на който са подчинени Съюзен съвет и Проверителен съвет. Именно решенията на Конгреса имат определяща роля за вземането на решения по въпроси, свързани с художествения живот. Първият такъв Конгрес се провежда на 17 и 18 септември 1932 в салона на прогимназия „Граф Игнатиев” в София. Събитията от 9 септември 1944. водят до свикване на две общи събрания на Съюза до края на същата година – едно на 19 септември и второ на 10 декември. Решенията му водят до привидна реорганизация на Съюза, която фактически заличава съществуващата организация и я подменя със Съюз на художниците в България.

Секция на художничките  / изглед от първата изложба в Национална Художествена Академия, 1928

До 1944 в страната се създават и редица други дружества, обединяващи художници и творци на различен принцип. Сред тях трябва да се посочат Съюзът на южнославянските художници „Лада“ (1904), Секцията на художничките при Дружеството на жените с висше образование (1924), Дружеството на художниците иконописци и резбари (1925), Дружеството на руските художници в България (1929), Дружеството на художниците приложници в България (1930) и др. Днес по-голямата част от всички тези художествени сформирования остават неизследвани, а ролята им в организирания художествен живот в страната – фрагментарно позната.

Подобно е състоянието на проучванията на феномените „частна художествена галерия“ и „държавни конкурси“, които са органична част от художествения живот в страната. Факт е обаче, че политическите промени в страната от средата на 20-те години водят до първите опити за своеобразна централизация на художествената сцена. Това води през септември 1927 до устройване на първата в страната обща художествена изложба (ОХИ) – форум, който през следващото десетилетие, а и след 1944 ще се превърне във водещ за представяне на състоянието на пластическите търсения на отделните творчески обединения. Част от художествените групи обаче ще останат изолирани от тези форуми. Същото ще се случи и при създаването на Съюза на дружествата на художниците в България през 1931.

Първият устав на Съюза на художниците в България е утвърден официално от Министерството на вътрешните работи с решение № 207 от 8 юни 1946. В управителното му тяло са включени Иван Пенков, Ненко Балкански, Илия Петров, Николай Шмиргела, Методи Балалчев, Никола Тузсузов, Борис Коцев, Евгени Поптошев, Илия Бешков, Стоян Венев и Любомир Далчев.

Според текста на чл. 2 от устава Съюзът има за цел да обедини всички художници в България за прогресивно развитие на образните изкуства в България; да сътрудничи активно на държавната художествена политика; да работи за подобряване [на] условията за творчество на българските художници – членове на съюза, да се грижи за всестранната защита на техните професионални интереси и да работи за прогресивното развитие и разцвет на образните изкуства в България за изграждане на национална художествена култура. Пак според текста на основния документ на Съюза негови членове могат да бъдат всички български художници с доказани творчески възможности, преценени от художественото ръководство на съюза. Членове на съюза не могат да бъдат автори с доказани противонародни убеждения и дейност; които съзнателно развиват противосъюзна дейност и с делата си пречат на съюзната или професионалната дейност; не устояват на поетите задължения; които с поведението си уронват престижа на съюза или на колегите си и не изплащат съюзния си членски внос в определените в съюзния устав срокове. За по тясна връзка на съюзния Управителен съвет със съюзните членове и за обстойно и компетентно преработване на специални въпроси из областта на образните изкуства при Съюза на художниците в България се учредяват секции по специалност. Във всички областни и други градове в България, където има повече от пет души редовни съюзни членове, се образуват групи, които са в пряка административна връзка с управата на съюза.

В опит на властта да подчини художествено-творческата интелигенция и утвърди новите посоки на мислене на изкуство, през февруари 1949 уставът на Съюза е същностно редактиран. Институцията започва да се управлява от Пленум и официално се явява феноменът „другарски съд“. Той се определя от Пленума и се състои от трима души, които помежду си избират председател и секретар. Другарският съд при съюза действа по специален правилник, одобрен от Общото годишно събрание и Пленума. Той разглежда и се занимава с въпроси, спорове, обиди и др., възникнали между отделни съюзни членове, а не действия или нарушения, с които се засягат интересите или престижът на съюза или се нарушават постановленията на съюзния устав, които деяния се разглеждат от анкетни комисии, специално назначени за целта от Президиума на съюза. Решенията на другарския съд се утвърждават от Президиума с последна инстанция от Пленума; а решенията на Президиума се утвърждават от Пленума, както и от Общото годишно събрание. След проведения Априлски пленум на ЦК на БКП от 1956 г. властимащите заявяват желанието си за реформиране на управленските си политики. Като опит да се отразят тези промени през 1959  Съюзът на художниците в България е преименуван на Съюз на българските художници.

Съюзът на българските художници, макар и преименуван, запазва почти в цялост пакета от контролни инструменти и процедури, с които регулира живота на художествената сцена в страната. През следващите десетилетия основният форум за изява остава Общата художествена изложба, която най-често е тематична. В опит за своеобразно „демократизиране“ започва организирането на регионални общи художествени изложби. Тази децентрализация води до същностно изменение на художествения живот в страната, което през 70-те и 80-те години на ХХ век предпоставя и радикални промени в управлението на Съюза, а с политическите промени от 1989 Съюзът на българските художници поема по своя съвременен път на развитие.

Съюзът е пререгистриран с фирмено отделение от 29 април 1991 г. при Софийски градски съд по фирмено дело № 7594/1990 г. Седалището на институция е в София, община „Средец”, ул. „Шипка” № 6 и според редактирания си устав има за цел да защитава честта и достойнството на своите членове; да гарантира творческата им свобода, права и интереси; да съдейства за развитието на българското изкуство; да поддържа контакти и обменя опит с други национални култури, творчески организации и творци и да осигурява професионална информация; да организира защита на авторските права на художниците и изкуствоведите.

От 1959 до днес Съюзът се управлява от председател, а имената, свързани с този пост, са: Стоян Сотиров (1959 – 1963), Никола Мирчев (1963 – 1965), Дечко Узунов (1965 –1970), Никола Мирчев (1970 – 1973), Светлин Русев (1973 – 1985), Христо Нейков (1985 – 1989), Антон Дончев (1989 – 1990), Иван Гонгалов (1990 – 1992), Борислав Стоев (1992 – 1996), Любен Зидаров (1996 – 1999), Христо Харалампиев (1999 – 2004), Ивайло Мирчев (2004 – 2011), Любен Генов (2011 – до днес). Днес Съюзът като юридическо лице с нестопанска дейност обединява хиляди визуални артисти, организирани в секции, образувани на творчески принцип.