Освобождението на страната е повратен момент в развитие на пластическите изкуства по днешните български земи. То напуска храмовите пространства и поема по своя светски път. В наново появилата се на картата на Европа държава започват да се устройват и първите светски изложби, а един от първите държавнически жестове в това поле на културата е подредената в рамките на Първото българско промишлено-земеделско изложение в Пловдив обща художествена изложба, в която вземат участие Антони Пьотровски, Емил Холарек, Иван (Ян) Мърквичка, Петко Клисуров, Антоан Барбие, Иван Димитров, Никола Попов, Николай Павлович, Антон Митов, Иван Ангелов, Димитър Багрилов, Константин Величков и Райна Кериметчиева. Въпреки че изложбата не се радва на голям медиен интерес и не среща особено разбиране от публиките, тя генерира редица позитивни процеси. С направените от княз Фердинанд I Български откупки от изложбата и последващото им даряване на българската държава се полагат основите на художествения отдел при сформирания същата година Народен музей. Именно тази първа по рода си обща художествена изложба е и сред инициативите, предопределили създаването на първото професионално художествено обединение през 1893 – Дружеството за поддържане на изкуството в България.

Разработването на устава на Дружеството за поддържане на изкуството в България започва още в края на 1892, а окончателното оформяне на текста му е прието на 24 юни 1893. Според чл. 1 на документа организацията има за цел да „способства за развитието на артистичния вкус и за поддържане на художеството и индустриалното изкуство в България“. В опит за осъществяването на тази основна задача Дружеството започва да организира общи изложби, първата от които е през 1894.

В нея участие вземат М. Петров (Чомаков), Йозеф Обербауер, Георги Канела, Иван Мърквичка, Цено Тодоров, Антон Митов, И. Ангелов, Антоан Барбие, Ив. Димитров, Тадеуш Айдукевич, Цезар Дрог, Димитър Добрович, И. Амзел. До края на века ще бъдат организирани още няколко подобни форуми, в които със свои творби ще се включва и княгиня Мария-Луиза Бурбон-Пармска. Дружеството инициира и създаването на първото професионално художествено списание у нас – списание „Искуство“, а неговият първи брой ще излезе през юли 1895. Усилията на членовете на Дружеството, сред които трябва да бъдат посочени имената на проф. Иван Шишманов, Константин Величков, Иван (Ян) Мърквичка, Антон Митов, Борис Шатц, Петко Клисуров и много други, водят през 1896 и до създаването на Държавното рисувално училище в София, чийто приемник днес е Националната художествена академия. Дружеството е и инициатор на първите големи международни участия на българското изкуство в различни страни в Европа.

В началото на ХX век то се реформира и преименува на Дружество на художниците в България, но въпреки това до края на своето съществуване през 1944 то продължава да отстоява академичния пластически език като свое стилово кредо. Това дава повод за системно напрежение в творческите среди и провокира група артисти, респектирани от актуалните художествени процеси в Европа от началото на миналия век, да създадат Дружество „Съвременно изкуство“ през 1903.

Дружество „Съвременно изкуство“ възниква като опит за компенсиране на съществуващите дефицити на любопитство към новите явления в изкуството и декоративно-приложните творчески търсения. В основата на инициативата стоят отстояванията на критика Андрей Протич, художниците Харалампи Тачев, Димитър П. Даскалов, Стефан Иванов, Никола Михайлов, Петър Кънчев, архитектите Петър Койчев, Георги Фингов, Киро Маричков и др. Началото е поставено на 29 септември 1903.

Още през зимата на същата година те подреждат и своята първа обща изложба. През годините Дружеството ще се разширява и в редиците му ще се включат автори като Ярослав Вешин, Стефан Баджов, Марин Василев, Александър Божинов и десетки други. До 1919 Дружеството е своеобразен синоним на обновление, а с дейността му се свързва първото голямо реформиране на Държавното рисувално училище през 1909, когато е прекръстено на Държавно художествено индустриално училище.

През 20-те и 30-те години на миналия век Дружеството губи своята водеща роля в утвърждаване на новите пластически търсения, но въпреки това ще продължи да участва редовно в организираните общи художествени изложби в страната и да заема своето важно място в тях. Междувременно на хоризонта ще се появят множество други художествени дружества. Сред тях на първо място трябва да бъде посочено Дружеството на южнобългарските художници.

През 1910 пловдивските учители отбелязват великденските празници с изложба, която се радвала на много почитатели. Това провокира Симеон Велков, Гочо Савов и Атанас Овчаров до открият следващата година, по същото време нова изложба. Показани са 80 картини, голяма част от които са откупени от Народната библиотека и от частни лица. Тогава в една от класните стаи на основното училище „Стефан Стамболов” на ул. „Стационна” (днес ул. „Иван Вазов”), където била изложбата, се ражда идеята да се поканят следващата година художници от цяла Южна България.

Дружество на южнобългарските художници, 1912 / Обсъждане на устава. От ляво на дясно: Григор (Гочо) Савов, Васил Маринов, Павел Ташев, Атанас Бакалов, Никола Кожухаров, Атанас Овчаров

Отзовават се 11 автори с живопис, скулптура и приложни изкуства. Въодушевени от успеха си, участниците в изложбата и други художници още на следващия ден след откриването вземат решение да основат сдружение на художниците от Южна България. Учредителното събрание се ръководи от Христо Станчев, а Атанас Бакларов прочита проектоустава. На 20 юни същата година уставът е утвърден със заповед №2269. Узаконен е и печат с изображение на тракийски конник и надпис „Дружество на южнобългарските художници”.

Плакат от първата изложба на дружество „Родно изкуство“ / Александър Божинов, 1920, частно притежание

Появата на Дружество „Родно изкуство“ бива да бъде мислено като своеобразна опозиция на съществуващите към края на второто десетилетие на ХХ век напрежения между отделни художествени дружества в страната. Сред неговите основатели са членове на Дружеството на художниците в България, Дружество „Съвременно изкуство“ и Дружество на южнобългарските художници, като членове на последното въпреки своето включване в Дружество „Родно изкуство“ ще продължат да показват свои творби и в неговите годишни изложби. В съставянето на устава на Дружество „Родно изкуство“ участие взимат Асен Белковски, Александър Божинов, Никола Ганушев, Борис Денев, Стефан Иванов, Иван Лазаров, Елена Карамихайлова, Елисавета Консулова-Вазова, Никола Маринов, Александър Мутафов, Никола Танев, Цено Тодоров и Константин Щъркелов.

Според текста на устава Дружеството има за основни цели да постави на здрави основи родното изкуство, да се стреми да даде народностен характер на нашето изкуство и да следи и да се произнася за всяко начинание от художествен характер, откъдето и да произлиза то. Въпреки тази обща платформа, в крайна сметка Дружеството обединява автори, които с работата си са свидетелство за „художествено качество“. В редиците му се включват едни от най-ярките български художници от първата половина на ХХ век, чието творчество днес е един от най-същностните фрагменти от историята на българското изобразително изкуство, фрагменти, свидетелстващи за европеизирането и модернизирането на изкуството у нас. Като контрапункт на строгите изисквания за естетическо качество в началото на 1920 се създава Дружество на независимите художници.

Корица на каталога на първата изложба на Дружеството на независимите художници, 1920 / художник Иван Бояджиев

Според устава на Дружеството то има за цел да спомогне свободното развитие на художниците и да даде възможност на творците чрез уреждане на изложби, да се проявят пред обществото без оглед на тенденция, школа и направление. Сред членовете-основатели на Дружеството са Антон Антонов, Янко Атанасов, Яким Банчев, Георги Белов, Иван Бояджиев, Георги Велчев, Васил Велков, Иван Вълчанов, Авксентий Вълов, Георги Хаджидимитров, Петър Джамджиев, Стефан Егаров, Дончо Занков, Васил Захариев, Христо Каварналиев, Пандо Киселинчев, Стефан Ковачев, Тихомир Коджаманов, Донка Константинова, Миладин Лазаров, Михаил Лютов, Дечко Мандов, Марко Марков, Петър Морозов, Павел Павлов, Петър Паспалев, Стоян Райнов, Гочо Савов, Петър Урумов и Димитър Чорбаджийски – Чудомир.

През годините в Дружеството ще видим автори като Васка Емануилова, Олга Брадистилова, Александър Добринов, Руска Маринова, Люба Паликарова, Невена Ганчева, Карл Йорданов, Стоян Венев, Вера Лукова и др. Дружеството е наименувано по логиката на известното френско Общество на независимите артисти през 1884, в което членуват Сьора, Синяк, Сезан и др., отказващи да се свържат с някоя от съществуващите тогава стилови школи. Именно в това търсене на свободна изява на творческата личност е създадено и Дружеството на независимите художници. Въпреки присъствието на ярки имена в Дружеството, то няма да има определяща роля в конституирането на художествения живот в страната до неговото юридическо ликвидиране през 1944. Подобна е и съдбата на създаденото в края на 1920 Дружество на севернобългарските художници.