До

г-жа Йорданка Фандъкова – Кмет на  Столична община

До

г-н Елен Герджиков – Председател на СОС

До

г-жа Малина Едрева – Председател на постоянната комисия по култура

До

д-р Тодор Чобанов – Зам.-кмет по култура и образование на Столична община

До

Експертния художествен съвет към СО

ОТНОСНО: Решение № 842/18.12. 2014 г. на СОС (относно интерпретативната реконструкция на Паметника на загиналите войници от Първи и Шести пехотен полк и „преместването на елементи“, съответно разрушаването на монумента „1300 години България“) и смяната на регламент при вземане на решения в случаи като горния, а именно създаването на Експертно-художествен съвет, назначен със заповед № СО15-РД-09-01-305/ 04.09.2015 г., който не е сезиран.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

С тревога следим действията по казуса както с паметника „1300 години България“, така и този за бъдещата интерпретативна реконструкция на Паметника на загиналите войници от Първи и Шести пехотен полк –и двата засягащи пряко не само пространството около НДК (неделима част от цялостното проектиране и изграждане на този комплекс), но и целесъобразността при разходването на публични средства и начина, по който се утвърждават едни или други подходи при вземане на решения, свързани с културното ни наследство и публичните градски пространства.

Натрупаното в годините напрежение по този въпрос, касаещ развитието на публичните градски пространства –един от основните фактори, определящи качеството на живот във всяко населено място, ясно показва, че съществуващите (към момента на вземане на решение № 842 от 18.12. 2014 г. на СОС за „демонтиране“, т. е. премахване на паметника „1300 години България“) институционални механизми и нормативна уредба на СО не функционират. Наблюдаваме и отсъствие на задълбочен диалог между държавните институции и общинската администрация, професионалните и НПО организации, отделни групи граждани,както и пренебрегване на европейския и международен опит.Това доведе до поредица от прецеденти, безвъзвратно увреждащи културното наследство и урбанистичната тъкан на София. Смятаме, че тези практики са нанесли през последните десетилетия забележими щети не само на различни социокултурни процеси, но и на разбирането за визуалното културно наследство на България в местен и международен план.

Приемането на съществуващата нормативна уредба на СО и СОС през 2015 г., продиктувана от важносттана интердисциплинарните подходи при взимане на решения, свързани с публичните пространства, е стъпка в правилната посока. Като всяка наредба или закон те се утвърждават с внимателни и последователни обследвания на всеки конкретен случай, които водят до реализации, позоваващи се на становища на доказани специалисти и организации, както и на професионалната етика.

Политизирането и острото противопоставяне на двата паметника и в общественото пространство, и на ниво СОС води след себе си покачване на общественото напрежение и довежда до съмнения в работата на СО, пречи на сътрудничеството и съвместната работа на въвлечените лица и институции.

Смятаме, че при предприемането на каквито и да било действия, касаещи и двата казуса, СО трябва да е последователна в своите решения и действия. Необходимо е всички предложения да бъдат разгледани и одобрени от Експертно-художествения съвет към СО в тясно сътрудничество с експерти от професионални организации: СБХ, САБ, КАБ, ИИИ към БАН, Министерство на културата, катедра „Скулптура“ към НХА, РИМ – София, с доказани специалисти с опит, представители на различни инициативни комитети, заинтересовани граждани и граждански организации.

Те са от особена важност за София, публичната памет и цялата сфера на визуалните изкуства. За това свидетелстват множеството писма и становища от престижни български и международни организации като БНК на ИКОМОС (експертна организация и консултативен орган на ЮНЕСКО в областта на опазването на културното наследство) и експерти (прилагаме някои от мненията). Именно с тази цел е създаден Експертно-художественият съвет към общината. В наредбата на СОС, приета с решение №155 по Протокол №102 от 08.03.2007 в Преходни и заключителни разпоредби, § 2 е казано:„Внесените предложения, свързани с паметници и други възпоменателни знаци (паметни плочи, барелефи и др.) до влизане в сила на тази наредба, за които няма решение на СОС, както и за които има взето решение, но все още не са предприети действия или са предприети действия в противоречие с взетото решение се отменят и инициаторите се уведомяват да подготвят и внесат документи за разглеждане по новия ред, уреден с настоящата наредба.”

С настоящето писмо бихме искали да привлечем внимание на Експертно-художествения съвет към СОС към следните въпроси:

1. Съществува обезпокоително рязко разминаване между експертните становища и оценки, свързани и с паметника „1300 години България” и с възстановяването на Паметника на загиналите войници от Първи и Шести пехотен полк. Изглежда, че се пренебрегват Законът за авторските и сродни права, както и съществуващите вече процедури при одобряване и поставяне/премахване на паметници в публичните пространства, не се следват и поредицата решения от страна на СО и прилежащите направления.

2. Твърди се, че липсват реакции от професионални организации и техни официални становища, независимо от изразяваните такива от 2012 година многократно досега в десетки писма до институции и медии. Пренебрегнато е официалното становище на Специализирания експертен съвет по изобразителни изкуства към Министерство на културата, препотвърдено на няколко заседания, специално посветени на темата за съдбата на паметника. Становището е отразено в протоколи, утвърдени с подписите на трима министри на културата в три предходни мандата. Не се признава становището на Дирекция „Авторско право и сродните му права“ (АПСП), изразено в писмо № 08-00-768/12.03.2014 г., не се зачитат и двете пресконференции в подкрепа запазването на паметника „1300 години България“, както и множеството публични дискусии по въпроса(извадка от писмо №134/05.06.2017 г. на СБХ до медиите).

3. Каква е съдбата на спечелилия конкурса проект за възстановяване на войнишкия паметник пред така нареченото „военно НДК“?Защо и от кого е взето решението за изграждане му на мястото на монумента „1300 години България”? Как това място оправдава вече направената инвестиция от МО –приблизителната необходима сума е 5-6 милиона лева (цит. по Т. Чобанов, зам.-кмет на СО, БНТ,„Денят започва с култура”, 28.06.2017).За да има специалния законов статут на „Военен паметник“, този толкова важен за страната мемориал трябва да бъде под юрисдикцията на МО (с протокол №21 на Столичния общински съвет от 19 февруари 2001 г. МО получава разрешение да построи паметника). В тази връзка, предвижда ли СО да предостави част от собствеността си на МО и ако е така, били ли са информирани гражданите и съответните институции за подобна процедура? Каква е съдбата на вече отчуждения през 2001 г. терен?

4. След придобиването от СО през 2007 г. на парка около НДК е взето решение и са направени последващи действия за разрушаванена конструктивни и художествени елементи от произведението, довели донастоящия вид на паметника „1300 години България“. Спрямо какви показатели е избрана фирмата, извършила премахването на елементите? Направена ли е оценка на работата й?

5. Какви постъпки е предприела СО като собственик на паметника ”1300 години България” за неговото стопанисване и реконструиране? Как са набирани средствата за предприетите действия? На каква сума възлизат?

6. Как се стигна до извода, че „столичани не са одобрили проектите за реконструкция на автора на паметника проф. В. Старчев”, поради което СО организира конкурс с цел „да бъдат получени концептуални предложения за пространствено решение за зоната” на паметника „1300 години България” (цит. по Т. Чобанов, зам.-кмет на СО, БНТ, „Денят започва с култура”, 28.06.2017)? Съобразен ли е този конкурс със Закона за авторското право и сродните му права при наличието на жив автор? Съществува ли публично и как е формулирано проектното задание за този конкурс? На какви основания не са взети под внимание при формулирането му становищата на експертите?

7. В поръчаното през 2014 година „Проучване на обществените нагласи на столичани” за паметниците в София, направено от Алфа Рисърч, става ясно, че само 2% от представителната извадка смятат, че единият паметник трябва да се замени с друг. Какви са основанията този процент да се сметне за достатъчен за предприемане на последвалите действия?

8. През 2012-13 година бе осъществен европейският проект „Атриум“ (Архитектурата на тоталитарните режими презХХ век в градското управление на Югоизточна Европа). Проектът завърши с обявяването на общоевропейски културен маршрут по избрани тоталитарни обекти, одобрен от Европейската комисия и Международния институт за културни маршрути в Европа със седалище в Люксембург. Комплексът на НДК в София е част от този маршрут за България. Изпълнител на втората фаза на проекта е СО. Как СО планира изпълнението на поетия ангажимент?

9. В публичното пространство представители на СО нееднократно заявяват, че разходите за премахване (демонтаж) на паметника „1300 години България“ е в пъти по-малко от средствата за консервация и реставрация на паметника. Призоваваме СО да направи публични и двата бюджета, както и методиката по изчисляването им.

10. Включени ли са в планирания бюджет за възстановяване на Паметника на загиналите войници от Първи и Шести пехотен полк направените от МО инвестиции? Какъв е цялостният бюджет за възстановяването?

Мащнбният като реализация паметник „1300 години България“ е един от малкото изградени преди 1989 г.паметници, който не съдържа в себе си символи на комунистическата партия, не е посветен на друга държава или армия, на отделна личност и т.н. Посветен е на историята на България, на която често се позоваваме и днес за легитимация на мястото на страната в общоевропейски и световен контекст.

Разрушаването му създава почва за много повече критика и у нас, и в чужбина както и подценяване на усилията за модернизация на България. В областта на визуалните изкуства, архитектурата и урбанизма подобно действие ще демонстрира забележима крачка назад, ще даде повод за директни асоциации с политическото минало, с което толкова време се стремим окончателно да се разделим.

Убедени сме, че паметникът „1300 години България“ трябва да се съхрани на мястото си в художествената си цялост, без унизителното разделяне на „формата” и „съдържанието”, на изкуството и архитектурата, без противопоставяне с други произведения, при зачитане на авторските права и мненията на експертите професионалисти. Вярваме, че трудностите при решаването на този комплексенказус са важен и добър повод за развиване на диалога между институциите, гражданите и специалистите, пряко свързани с облика на града. И още веднъж потвърждаваме готовността си за съдействие и съвместна работа.

Към екземпляра от писмото, адресирано до г-жа Едрева е приложена папка с приложения, съдържаща  част от писма, становища и предложения от последните  години, с някои от  които СОС не се съобрази при решение № 824 от 18. 12. 2014 г. 

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ:

Уважаеми госпожи и господа,

В резултат на внасяне на отворено писмо вх. № СОА17-ГР94-4359 от 04.07.2017  от инициативен комитет за изясняване обстоятелствата и целесъобразността при взимането на решение за съществени изменения на пространството около НДК, а именно: премахване на паметника „1300 години България“ и интерпретативната реконструкция на паметника на Първи и Шести пехотен полк и проведен разговор с г-жа Малина Едрева – председател на постоянната комисия по култура към СОС правим следните конкретни предложения:

1. Временно спиране на демонтажа на паметника „1300 години България“ до взимане на решение по следващите точки от предложението и тяхното изпълнение.

2. Да се направи независима инженерна експертиза относно безопасността на конструкцията на паметника.

3. Проектът за демонтаж на паметника да бъде внесен за разглеждане в СЕСИИ/Специализиран експертен съвет по изобразителни изкуства/  към Министъра на културата и Експертно-художествения съвет към Столична община.

• Съгласно  Чл. 4. (1) от правилника на СЕСИИ - консултативен орган към Министъра на културата, една от задачите на съвета е: „Изготвя становища по инвестиционните проекти  и инициативи за изграждане и поставяне на паметници, монументално-декоративни структури и елементи в публични пространства в урбанизирани и извънселищни територии, както и за тяхното премахване.“
• Експертно-художественият съвет към СО разглежда и дава становище относно предложенията за поставяне, преместване и премахване на паметници, възпоменателни знаци (паметни плочи, барелефи и др.), художествените елементи на градския дизайн и произведенията на изкуството на територията на Столична община, както и необходимостта от провеждане на конкурс за посочените обекти.

Столична община  да се обърне с официално писмо до автора на паметника с изискване в определен срок той да представи на вниманието на СОС  /Постоянна комисия по образование, култура, наука и културно многообразие към СОС, Постоянна комисия по устройство на територията, архитектура, достъпна среда и жилищна политика / на проект за реставрация и реновация на паметника /базиран на настоящото състояние на паметника/, бюджет и срок за изпълнение, съобразени с началото на председателството на България на Съвета на Европейския съюз през 2018 година.

4. Проектът на Валентин Старчев също да бъде внесен за съгласуване в СЕСИИ и Експертно художествен съвет към Столична община.

5. Да се отчете националното значение на паметника, както и международната оценка и професионална подкрепа.

С уважение:

Членове на Инициативния комитет:

Кирил Кузманов – художник

Любен Генов – председател на СБХ

проф. Станислав Памукчиев – НХА, УС на СБХ

проф. Емил Попов –  НХА, УС на СБХ

проф. Десислава Минчева – НХА

Павел Койчев – скулптор

д-р Мария Василева – куратор, критик

проф. Христо Харалампиев – УАСГ

проф. Крум Дамянов – скулптор

проф. Маргарита Младенова – НАТФИЗ

проф. Иван Добчев – НАТФИЗ

Яра Бубнова – куратор, критик