Ръководството на секция „Живопис“ със своята изложбена програма се  опитва да следва отблизо процесите и актуалните развития в новата българска  живопис, като ежегодно организира изложби с тематична насоченост и търси  резултат, като активира и мотивира творческия процес. Тези  изложби  се  организират  и селектират  по  различни  начини,  като  за  „Зона  URBAN” селекцията  на  авторите  бе решена след разглеждане на проекти по темата и фотодокументация  на  предишни  изяви. Избрани са 30 художници с интерес към посочената проблематика. След  избора авторите имаха време и възможност да развиват и променят своите проекти и да представят това, което те решат. Броят на авторите и произведенията са  съобразени с физическите параметри на изложбеното пространство.

Изложбата „Зона URBAN“ проблематизира сложния комплекс от социални  връзки и психически напрежения, породени от условията на живот в големия град.   Вниманието на редица автори е насочено към урбанизирания ландшафт, към  унифицираната панелна безличност, към стереотипите, нормите, ритуалите и  ексцесиите на социалното поведение /Марина Маринова, Светослав Недев, Иво  Бистрички, Велислава  Гечева, Мария  Чакърова, Десислава  Денева, Калия Калъчева/.

Тя открива проекциите на психологическите и културни феномени,  моделирани от съвременните глобални утопии и фетиши, от напрежението,  невротичността, обсесиите, страстите и конфронтациите, от загубата или подмяната  на ценностни ориентири /Динко Стоев, Михаела Власева, Стоян Куцев, Люба  Халева/.

Редица произведения са остро социално рефлективни, с болезнена  чувствителност към крайно противоречивата картина на днешното съществуване /Любен Стоев, Елена  Атанасова, Виолета Танова/. Силно изразена е една  експресивна, психологически  активна линия, защитена от Петър Арнаудов, Динко  Стоев, Любен Петров, Нина Русева.

В своите концептуални и постмодернистични естетически подходи някои от  авторите рисковано смесват културни и субкултурни пластове, смислови кодове,  изведени от агресията на свъхпроизводството на образи – съблазняващи  консумативните нагласи, от рецидивите на масовата култура, от активността на  уличното изкуство /Стоян Куцев, Люба Халева, Николай Найденов, Николай Петков,  Елена Калудова, Ивайло Попов/.

В контраст с доминиращите социално и екзистенциално натоварени  артикулации са слънчевите импресии на доайенът в изложбата Елена Ботева,  абстракциите на Иван Андонов, наивистичните експресии на Калин Антонов,  обектите на Николай Младенов.

В експозицията странно присъстват видеотворбите на Анна Иванова и  Ивайло Аврамов, които смислово обогатяват темата, като могат да бъдат разказани  в  един много разширен разговор за живописта.

За различното и цялостно внушение на изложбата има значение начинът на  организиране на пространството и експозицията в него. Премахнати са обичайните  вътрешни „стени“ в залата, като самите картини, висящи от „пробития“ таван,  изграждат пространство – лабиринт, който повежда зрителя в наситена емоционално- психична и смислова среда,  с неочаквани гледни точки и ракурси. Картините се  наслагват оптически една върху друга, активират възприятията, създават със  смесването на своите съдържателни кодове сложен многопластов текст. 

С многообразието от артистични реакции и подходи изложбата открива  измеренията на една нова социална чувствителност, както и повдига редица работни  въпроси, свързани със съвременното  разбиране за живопис и  картина.

Станислав  Памукчиев