В началото ще подчертая, че с Георгиевски ме свързва многогодишно приятелство, което датира още от 1983 година по повод самостоятелното му представяне в тогавашната Художествена галерия Даут Пашин амам. Оттогава аз съм чест посетител на ателието му. При всяка моя среща с творбите на Георгиевски се опитвам да подредя камъчетата от неговата образна мозайка не като наниз от събития и спомени, а като мой личен пътеводител, който ще ме отведе до емоционалните дълбочини на неговия духовен свят. Тук, в това пространство, се разкрива авторовата драма в опита да се нарисува Човекът - най-голямата тайна на познатия свят. Като на филмова лента се сменят разказите от неговия личен "архив", мисли и размисли дълбаят през времето и пространството. Под мотото „Нека да бъде" се ражда една картина, после втора, една рисунка, а след нея друга, една скулптура... и така до внушителния брой творби в неговото хранилище.

Чувствам, че в това непрекъснато функциониращо пространство се случва драмата на живота. В него живеят Адам и Ева, заедно, изобразени на сцената от началото на света, предопределени за грях. А някъде между тях се носи сянката на Създателя, изпълвайки цялото пространство на картината със своето преди всичко духовно присъствие. И всъщност Светото Триединство (явлението на Бога в три различни Лица), Светият Дух - гълъбът, който се носи над нас, показвайки ни връзката между небето и земята, Благовестието, Оплакването, драмата на Разпятието (раждането чрез смъртта), светите реликви - иконите... всички те непрекъснато комуникират помежду си в пространството и времето, но и с нас, правейки ни свидетели и активни участници в драмата, която постоянно, отново и отново, се разиграва.

В цялото творчество на Георгиевски човекът и неговата съдба са есенциален проблем и константна естетическа провокация и творческа грижа. Макар той да е преминал през различни етапи на художествена обработка, винаги е запазвал подчертаната авторска оригиналност на своята идейно-съдържателна концепция. Неговата идея за непрекъснатото протичане на времето, за активното осъзнаване на човека и за себепознанието винаги е в зависимост с мисълта за настоящето, миналото и бъдещето на хората. Духът на изследването в пределите на цялостното съществуване, както и далечното ехо от отминалите хилядолетия са константно присъстващи и те постоянно отекват в тишината, зад сцената, там, където изникват въпросите за смисъла на живота.

Владимир Георгиевски се нарежда сред най-значимите съвременни македонски художници, живописец с голямо, разнородно и значимо художествено творчество, с разпознаваема особеност. Той е един неспокоен, изключителен човек с безспорно твърде широки познания и преди всичко със съзерцателно-философска нагласа дух, живописец, рисувач, скулптор, сценограф, есеист, педагог, критик, интелектуалец и най-вече – прекрасен човек.

Менка Карапашовска, куратор-съветник