Малко преди откриването на изложбата си Нина се сблъска с това, с което са се сблъсквали не един и двама големи откриватели на нови земи –  това, което са мислили за нова земя, се оказва отдавна открито. Така и тя, след като беше изпратила поканите, разбра, че и друг неин колега неотдавна е кръстил изложбата си с асоциативни пейзажи по същия начин. За успокоение и на двамата припомних, че преди няколко години в рамките на изложбата на секция живопис „Пейзаж” бях поканена и направих проекта „Нова земя”, в който участваха шестима художници. Всичко това за пореден път доказва, че нови земи няма, земята е достатъчно стара, но всеки един от нас я открива за себе си по различно време и по различен начин. Важно е как ще преживее тази емоция и как ще я предаде на другите.

Нина Русева се вдъхновява от древната цивилизация на инките, от далечно Перу и то без никога да е ходила там. Опира се на снимки и разкази на приятели, спомени и знания, които иска да подреди в една нейна лична представа за това далечно, но и по някакъв начин близко място. Нина търси своя собствен поглед към него, личната си перспектива – не случайно погледът й е повече отгоре – малко отдалеч, но и всеобхващащ, като че ли прегръщащ пейзажа. В тези картини, които са и основа за настоящата изложба, Нина пресъздава ритъма на своето усещане за тези земи. Зеленото и оранжевото изкачат напред, редувайки се подобно на ритмиката на клавишите върху пияното, а художничката е като музикант, който успява да се отърси от всичко ненужно и да извлече есенцията от тона.

Ако човек познава ранните й работи, ще види каква изумителна крачка напред е направила Нина. От малко хаотични, полуабстрактни пейзажи в камерни формати до смели локални зони, отказ от детайла и поемане на риска да се изгражда картина само от няколко цветни слоя. Смелостта й напоследък се забелязва не само в избора на формáта, но преди всичко в избора на фóрмата, в композицията.

Сегашната изложба показва, че тя е овладяла пространството. И може да си играе с него. Да го прави по-декоративно, дори по-обстоятелствено, без това да вреди на целостта на излъчването. Такива са работите от „перуанския” цикъл. Те дават стойности на другите, показани в изложбата – по-пастьозни, в известен смисъл и по-драматични, внушаващи дълбока страст.

Дали е открила нова земя – вероятно да – за себе си. За мен е по-важно, че стъпва „по нова земя” по отношение на съвременната живопис и дава перспектива, която е различна от всичко, което напоследък сме виждали.

Мария Василева