Световноизвестният скулптор, мислител и концептуалист със сигурност ще изненада своята публика. „Нещо лично” обещава откровение, разкриване на тайнства, път към себепознанието.

Част от изложбата са 22 фотоса от експозициите на Павел Койчев  от 1989 г. насам. Те ще въведат зрителя към залата, ще го подготвят с един разказ за творческите му търсения, който излиза извън изложбените зали, ходи по водата, изкачва строителни скелета.

Експериментатор поначало, в последните години  Павел Койчев стана известен с избора на нетрадиционни места за показване на проектите си, често пъти разположени сред природен декор далеч от София. Авторът ангажира мисълта си с пространството, с обитаването му, прекрачвайки границите към присъщи на архитектурата трактовки. Неговите инсталации, строежи, композиции, лишени от помпозност, вълнуват като приключения в паралелна реалност.

В интервю Павел Койчев казва: „Ние живеем в един въображаем свят, но заобиколени от съвсем реална действителност. Принудени сме да живеем с материални неща чрез духовни. Този конфликт е вечен.”

За автора:

Павел Койчев е роден на 30 май 1939 г. в София. През 1966 г. завършва скулптура в Националната художествена академия в София.

От 1984 г. участва във всички по-важни национални изложби, организирани в страната и чужбина. През 1999 г. се представя в изложението „Световни художници на хилядолетието“ в централата на ООН в Ню Йорк. През 2011 г. е един от тримата художници заедно с Хубен Черкелов и Греди Асса, представили България на 54-ото Международното биенале във Венеция.

Павел Койчев има множество самостоятелни изложби и проекти в България и по света. Негови произведения са притежание на престижни галерии и частни колекции в България, Европа и САЩ. Скулпторът удивлява зрителя с оригиналните идеи на своите творчески хрумвания и става Любимец на публиката с пореди цата експериментаторски проекти в последните двайсет години - „Торният бръмбар“ край НДК в София (1995 г.), „Стадото“ (2000 г.), „Обиталище“ на пл. „Княз Ал. Батенберг“ в София и пред църквата Notre Dame de la Chapelle в Брюксел, „Складът” (2002 г., София), „Къщите, лятото, морето“ (2005 г.), „Скулптури от оникс“ (2006 г.), „Високомерна разходка“ (2006 г.), „Преносителят“ (2007 г.), „Градежът“ – край село Осиковица (2008 г.), „Водна паша“ (2009 г.), „Под масата“ (2009 г.).