По повод изложбата на Николай Майсторов „Картини от чекмедже” в галерия „Лоран“, състояла се от 8 до 28 октомври 2013 г.

Галерия „Лоран “ показва 80 живописни платна, извадени от чекмеджето на Николай Майсторов. Чрез тях зрителят надниква в най-съкровения етап от творческия процес на художника. В случая това са проекти – картини към два цикъла, върху които художникът работи вече близо 30 години, а именно Дон Кихот по Сервантес – Унамуно, цикъл, започнат още през 1984-1985 г., чийто литографски вариант бе изложен през 1991 г. в галерия „Витоша“ и Апокалипсис сега и винаги по Откровението на Йоан, стартирал още през 90-те години на ХХ век, с премиера през 1998 г., върху който Н. Майсторов работи и до днес. В експозицията в Галерия „Лоран “ зрителят за първи път ще види живописните етапи на тези два цикъла, които по нищо не отстъпват на окончателната им реализация в голям формат.

Афинитетът  на Николай Майсторов към Словото и неговите големи майстори през вековете не е нито случаен, нито плод на последните три десетилетия (от 80-те години на ХХ век до днес). Още с първите си изяви в началото на 70-те години той се наложи като художник, който показа, че не е от тези, които правят картини, за да се харесат на някого. За него използването на известните литературни образци бе, за да намери преди всичко себе си, да се опита да вникне и да даде своя вдъхновен отговор на кризиса на хуманността, да се издигне над постмодерното безгрижие и да защити своето верую за изкуството, което би трябвало да е нравствено. Т.е. да го заредиш със смисъл, препращайки ни както към извечните библейски истини, така и към идалгото Дон Кихот, погледнат не от комичната страна, а чрез неговия драматизъм, за да стигнем до съвременния релативизъм в представите за Добро и Зло и Истината.

Тоест, както споделя Н. Майсторов в едно интервю, което взех от него тази година, в знойното августовско лято в село Долни Драгойча, където той беше намерил истинско духовно спокойствие, „вечната тема за мен е човекът и човешкото като психично определение за битието“.

Майстор на експресивния израз, на енергичната фигуративна живопис, която възкръсна отново в началото на 80-те години на ХХ век като реакция на суровия абстрактен минимализъм от шейсетте години, в тези живописни платна, изпълнени със силна емоция, сюрреалистична образност и бих казала маниакална интуитивност, Николай Майсторов коментира „жестокото време, в което живеем, с диктат на парите“ и стига до извода, че „спасението на артиста е да извежда своята аскетична защита, за да спаси душата си“ (непубликувано интервю с А. Джурова).

Чрез тези живописни проекти, провокирани от философията на разработваните текстове, той отново илюстрира своята естетическа и житейска позиция, в опозиция на казаното от австрийския естет К. Зекел (още през 1967 г.), повтаряйки Ницше: „Бог вече не прави човека от глина, не създава светлина и не отделя сушата от водата – Бог пресмята.“ Така Николай Майсторов демонстрира своята упорита последователност и вярност към казаното от евангелист Матей: „Защото каква полза за човека, ако завоюва цял свят и навреди на себе си“ (Матей, XVI, 26). Или, както споделя в посоченото вече интервю: „Вярвам в преодоляването на духовната деструкция. Тестото, от което е замесен човекът, е друго… Вярата покрива живота ми… Моят творчески ген е византийски… Християнството е религията, която свали абстрактния Бог в лицето на Исус до човека, следователно това е най-хуманната вяра за моралния идеал към човечност и любов.“

Всъщност тази изложба, разработваща темата за Апокалипсиса сега и винаги, т.е. възприемаща го преди всичко като коренна промяна на статуквото, е зов към всички нас за примирение, за хармонизация със света и със себе си, в името на Цената на живота. А тя е въпреки всичко да вярваме в него, да не забравяме добрия идалго Дон Кихот и неговия спътник Санчо Панса и да осмислим цената му. Цената на живота, която е преди всичко в пътя, който всеки от нас трябва да извърви, вниквайки и вдъхновявайки се от посланията на Словото.

В тази насока майсторската, експресивна със своята деформация и ярка цветност, сетивна и психологически натоварена живопис на Николай Майсторов би ни помогнала да се ориентираме в нашия безмилостен и релативен свят на всепозволеност.

проф. Аксиния Джурова