СБХ :: Калина Тасева от колекция Васил Илиев

в Арт център Плевен

Нещо съвсем лично

Хем искам, хем се страхувам да пиша за майка си. Искам, защото, мисля си, я познавам най-добре, а и защото ѝ дължа много повече от нормалното като нейна дъщеря... Тя в никакъв случай не е обикновена майка! Боя се, тъй като да направиш текст на висотата на нейното творчество и личност е почти невъзможно. Или съвсем...
С тези смесени чувства пристъпвам към най-тежкото писане в живота си. Надявам се, че от смесицата на любов и почит ще се роди нещо истинско.
Случи се така, че за баща си оставих няколко реда, когато него вече го нямаше. Слава Богу, майка ми е тук и продължава да рисува. Тя не се предава и прави прекрасни неща – картини извън времето. Показва ми всеки ден, че то, времето, няма никакво значение. Възрастта – също.
Калина Тасева притежава сила, безкомпромисна мярка, самоконтрол и достойнство – забележителни качества! За нея не мога да употребя без известни уговорки думата „аристократизъм“. В това понятие леко прозира чувство за собствено превъзходство, умереност на възгледите и реакциите, липса на борбеност и на инат; аристократите рядко са революционери. Майка ми обаче не рисува аристократични картини. Нейните са крайни.

Свръхизострени, изпълнени с дълбоко вътрешно напрежение.

Пейзажите ѝ – могъщи и красиви до болка, жените – силни и прекрасни до нереалност, мъжете – спокойни и горди до невъзможност... Образи и места, в които без грам поучителност и евтина декларативност е постигнато разтърсващо внушение. С течение на годините синтезът и експресията на Калина Тасева са достигнали до онова състояние, при което възприемаш картините и на вътрешно ниво – като удар в гръдната област. Те вече са отломки от нейната същност, все по-малко обвързани с външния свят и абсолютно необременени със съображения, освен лично морални и лично естетически, което означава – истински.

По неизвестни за мен причини отдавна не е правено изследване на изкуството ѝ. Мислейки дълго как да стане този каталог, си дадох сметка, че има два начина. Единият – монографичен, с пълно систематизиране на живота и творчеството на Калина Тасева. Вторият – изваждане на картините ѝ, и то някои, на преден план, без теоретизиране и с надеждата, че както казваше баща ми: „Който има очи – ще види…“. По ред причини преминах към вариант 2 – субективен, но прецизен подбор на важни произведения, които за съжаления не изчерпват нито в дълбочина, нито в широчина цял един живот, преминал в правене на живопис. Събирайки снимков материал от галериите в цялата страна и без да включвам някои световни колекции, като тази на д-р Петер Лудвиг и на г-н Юго Вутен, нито големи частни сбирки у нас, установих (за кой ли път?), че майка ми е създала творчество – невероятно по качество и обем. Най-трудно беше да се отсеят т. нар. „важни“ произведения от всички, преминали през очите ми или останали в моите спомени. Наистина съм пристрастна. И все ми се струва, че съм пропуснала страшно много неща... жалко!
Някои художници успяват да разделят реалното битие от имагинерното, т.е. живота си – от изкуството, което правят. При Калина Тасева аз поне виждам пълно припокриване на житейски идеали, теми и образи в живописта. И може би това е нещо толкова съществено, че без осъзнаването му никога няма да намерим ключа към загадката на картините ѝ. Тази мощ в лицата на комитите и революционерите, решителността и идеализмът им не биха съществували и обсебвали зрителя, ако Калина Тасева не ги носеше в собственото си сърце. Има неща, които не могат да бъдат симулирани. А и истинската романтика – тази без сълзите и дребните възторзи, както и патосът – като категоричност, вяра и упование – не са за всеки!

Майка ми е човек, за когото рисуването е отговорност, а не само призвание и е дълбоко свързано с дълга и честта. За мен тя беше и продължава да бъде воин. Без псевдогеройства, великодушен и самовзискателен, с невероятна дисциплина на духа – човек, който успява да живее според своите си правила и никога не се пречупва.
Македонка по произход и революционер по душа Калина Тасева извървя стръмен и изключителен път като художник. Разравяйки ателието, открихме най-ранни нейни картини, които по никакъв начин не предполагат развитието ѝ. Нещо се случва през 60-те години – вероятно тогава тя открива себе си – коя е, как трябва да живее и какво да прави с таланта си. И онази картина от учебниците „Левски пред съда“ става история. Светлите образи завинаги остават нейна тема, но се превръщат в нещо друго – експресивни, резки, драматични и извисяващи се до символ. Символ на определен начин на мислене и поведение. Започва периодът на големите композиции с комити – диви, изразителни и красиви мъжки лица, с черни, впити в нас очи, фигури – независими като планината, хора-идеали. Жени като каменни статуи, надмогнали страданието... Все картини, където понятието „социалистически реализъм“ напълно е размило очертанията си.
Калина Тасева никога не е спирала да рисува. Е, все уж нямала картини, все нещо не било както трябва... И всяка изложба е огромно изпитание за нея, а и за нас, които сме около нея. Тотално отдаване. Наистина всяка нейна изява е битка – основно с нея самата. Тя не прави компромиси. Не иска да затваря очите си. Съмнява се, пита... и после си върши, каквото е решила. Не чака похвали и аплодисменти. Когато рядко съм се опитвала да ѝ призная колко харесвам онова, което рисува, тя ме прекъсва с думите: „Казваш го, защото си ми дъщеря и не си обективна“. Повярвайте – не е лесно! А истината е, че художници от нейния ранг не се срещат често.
Пейзажите, които рисува, са изключителни – без преувеличение. Със силата и романтиката си оня македонски дух витае в бурните небеса, в черните кипариси, в червената земя; в ония горди планини и насечени канари, по мъжки ясни и могъщи. В тях има синьо, което ще избухне, охра като капка лава, бяло – пробождаща светлина... Има любов, има замах, има виталност и дух. Картините на Калина Тасева са това, което е и тя самата. Няма криволичене, премълчаване и спотайване, няма криворазбрана деликатност, има силно и въздействащо присъствие.

Спомням си как идваше от пътешествия – лов на пейзажи и носеше камъчета и пръст от местата, които иска да нарисува. За да е сигурна в цвета на земята... Но това уж „истинско“ накрая ставаше нещо съвсем различно, подчинено на законите на сърцето и на живописта. Нейните стари ябълкови градини са по-красиви от оригинала, облаците й – странно оформени, светли изблици, довършващи природата, са по-запомнящи се от всички реални облаци... Кипарисите ѝ са вече запазена територия, защото тя ги превърна в свое лично откритие – категорични, жизнени, ритмични и устремени като тъмни воини нагоре...
Майка ми премина през всички превратности на живота, без да се промени. Такава си е, каквато я помня и искам да бъде – силен човек и неподражаем художник. Картините й стават все по-хубави, лицето ѝ – все по-красиво. Чудила съм се дали и аз ще мога да живея толкова достойно и... май е недостижимо.
Тя притежава изтънчена праволинейност, присъща на някои избрани от съдбата хора. Изкуството – недоизследвана територия – не би харесало на всеки. Нормално. Но то притежава заряд, който се долавя и от най-предубедените.
Само една дума искам да кажа сега на майка си: „Благодаря“

Десислава Минчева / октомври 2008

+++

Няколко думи за една изложба

Калина Тасева и аз...Знам коя е ТЯ повече от всеки друг. За себе си - не съм сигурна, че мога да преценя. Правим заедно изложба не за първи път. Но винаги е изпитание. Различно за всяка от нас, но...изпитание.
Майка ми е човек с изключителен характер и талант и това се вижда от пръв поглед. На 88 години, в недобро здраве и въпреки това - с неимоверна мощ! Тя, според мен, е достигнала оня синтез (без грам загуба на емоция), до който мнозина се чудят как да се доближат, а при нея идва някъде отвътре и без насилие. Със сигурност изпитва физическа слабост. Със сигурност усилията и идват в повече...твърде често. Със сигурност обаче с времето нейната сила се е трансформирала в нещо ДРУГО - в чист живописен език, необременен от дребни детайли и сгъстената емоционалност е на границата с драмата, повече отвсякога. Език, в който не съществува нищо ненужно.
Не си спомням майка ми да се е интересувала от моди и пазар. Тя сякаш притежава по рождение истинско, лично, непоколебимо мерило за стойност. Мисля, че критерият е дар Божи и възпитание, но и характер.

Македонският ѝ род и история не са позволявали лутане и незрели колебания.

Високите точки при нея са установявани веднаж и завинаги - както в живота, така и в изкуството. Убедена съм, че мъчителната и самовзискателност е нещото, което прави картините и толкова изключителни. В мига, в който човек започне много да се харесва и...краят му е дошъл. При майка ми такава опасност не съществува. Твърдата убеденост, че не е в състояние да достигне до вътрешните си представи за сериозно изкуство и вечното и съизмерване с най-ГОЛЕМИТЕ в края на краищата я доведе до дълбок и разтърсващ художнически изказ. Даже само движението на четката и носи заряд, от който изтръпваш, а цветът е... синя лава и черен огън.
Когато имаш да казваш много е добре всъщност да намалиш количеството на думите си. Майка ми ненавижда хвалебствията, комплиментите и празните приказки. Тя усеща мигновено фалша. Достойнството ѝ и талантът ѝ не бива да бъдат свеждани до клиширано отношение и изрази. Тя е застанала много нависоко. Понятия като „съвременно“ и „модерно“ звучат смехотворно, съотнесени към картините. Такива картини са в зоната на безвремието.

Десислава Минчева / 10.06.2014

+++

За автора

Калина Тасева e родена на 5 юни 1927 в София
1946 – 1951 Следва в Националната художествена академия, специалност „Живопис“, в класа на професор Дечко Узунов
1952 Дипломира се при професор Илия Петров
1953 Член на СБХ
1970 – 1988 Член е на ръководството на СБХ

Индивидуални изложби:
1973 Галерия „Раковски“ 125, София
1974 Градска художествена галерия, Благоевград
1981 Галерия „Шипка“ 6, София
1982 Градска художествена галерия, Благоевград
1983 Галерия „Шипка“ 6, София
1983 Галерия „Владимир Димитров – Майстора“, Кюстендил
1988 Градска художествена галерия, Русе
1993 Галерия „Розе“, Хамбург, Германия
1995 Галерия „Титан“, Франкфурт, Германия
1998 Галерия „Райко Алексиев“, София
1999, 2000, 2006 Галерия „Теди“, Варна
2001 Национален дворец на културата, София
2003 Национални есенни изложби, Пловдив
2003 Галерия „Шипка“ 6, Летен салон на галериите, София
2004 Галерия „Райко Алексиев“, София
2006 Галерия „Пролет“, Бургас
2008 Софийска градска художествена галерия
2010 – 2017 Множество самостоятелни изложби и съвместно с Десислава Минчева, Юлий Минчев и Сандро Арабян в галериите „АРТЕ“, София и „ТЕДИ“, Варна
2020 Градска художествена галерия, Благоевград
2021 Галерията на НБУ, София
2021 Галерия „Пролет“, Бургас
2022 Градска галерия „Б. Георгиев“, Варна – „Една фамилна история“, съвместна изложба с Юлий Минчев, Десислава Минчева и Сандро Арабян
Участия в групови изложби: Лондон, Виена, Москва, Париж, Варшава, Токио, Брюксел, Мексико сити, Берлин, Букурещ, Рим, Кьолн, Анкара, Аахен

Награди:
1974 „Владимир Димитров – Майстора“ за живопис
1975 „Захарий Зограф“ за живопис
1976 Лауреат на второто триенале на реалистичната живопис, София
1999 „Никола Петров“ за живопис (пейзаж)
Удостоявана е многократно с ордени, между които „Народна Република България“ – първа степен, „Кирил и Методий“ – първа степен.
Нейни творби са притежание на: Национална художествена галерия, Софийска градска художествена галения, повечето художествени галерии в България и частни колекции у нас и в чужбина, между които колекциите на проф. д-р Петър Лудвиг (Германия), на г-н Юго Вутен (Белгия), на академик Светлин Русев (София и Плевен) и др.

+++

Кадри от откриването на изложбата на Калина Тасева в Арт Център Плевен може да видите

тук

+++

Калина и Комитите - БНТ / Автор Петя Тетевенска, Оператор Цветан Недков, Режисьор Дамян Петров, Монтаж Цветослав Юруков

тук

+++

Текст за изложбата на Калина Тасева в галерия „Пролет“, Бургас, 2022 може да прочетете

тук

+++

Изложба на Юлий Минчев, Калина Тасева, Десислава Минчева и Сандро Арабян в ГХГ „Борис Георгиев“ – Варна, 2022

тук