ТЕКСТ ЗА ХУДОЖНИКА

Какво знаем за живописта? Всъщност твърде малко.

Последните изследвания показват, че... тя изчезва.

Обаче възможно ли е това? Почти вероятно е тя да се прикрива или натрупва някъде, понеже нищо не се губи... Но и не пречи все повече да не я разбираме.

Особено непонятна е тя отвътре, защото отвътре нещата изглеждат по различен начин.

За тези, които я ценят и мислят за нея, времето никога не стига.

Всяка една линия с молив е мечтание за Онази живопис, с голямо О. Всяка рисунка е план за действие и предначертание за следващ период. Това е доказателството, че живописта не може да свършва и че за знаещите и познаващите я тя изглежда всякак.

Също означава, че тя се крие в някои спомени и желания, които спохождат седящия отвътре на нея човек – наречен от другите автор.

P.S. Текстът по повод изложбата на Игнат Игнатов е предложен от страничен наблюдател (по необходимост заел ролята на куратор на изложбата), а експозицията (тъй като става дума за юбилейна изложба) се състои от живописни произведения, създавани в различни по-минали моменти, и рисунки, забавлявали автора във времето (за някои от тях) непосредствено преди вернисажа.

Ралица Игнатова

…

За художника

Игнат Игнатов завършва специалност „Живопис“ в Художествената академия в София при проф. Панайот Панайотов. Това е времето (петдесетте години на миналия век), когато там преподават изтъкнати български художници и значими фигури в българското изкуство. След това за кратко е преподавател в Художествената гимназия, а впоследствие става асистент на проф. Панайотов в Художествената академия. Следва специална покана от проф. Илия Петров и Игнатов е приет за негов асистент.

Хабилитира се като доцент в специалност „Текстил“ (Приложен факултет на Художествената академия) като преподавател по живопис. В тази специалност го свързват близки колегиални и човешки отношения с проф. Марин Върбанов и ас. Христо Стойчев. Периодът се характеризира с усилена преподавателска и творческа работа. Професор Игнат Игнатов отдава над 30 години от живота си на преподавателска работа за Художествената академия, а след пенсионирането си преподава още 12 години в Катедрата по изобразително изкуство към новосформирания Факултет по изкуства към ЮЗУ “Неофит Рилски”, Благоевград.

През 60-те, 70-те и 80-те години Игнат Игнатов участва със свои произведения в повечето художествени изложби в страната и в представителни изложби в чужбина. През 90-те години излага с “Клуб между колеги”. С много от имената в българското изкуство през тези периоди го свързват близки приятелски отношения..

Негови произведения са собственост на НХГ, СГХГ, галерии в страната, частни колекции в Германия.