Посветена на 110-годишнината от създаването на специалност „Дърворезба” в Националната художествена академия, изложбата на едноименната секция  при СБХ ни срещна с творбите на художниците, които в своята работа използват един изключително благодатен и благороден материал. Авторите разгръщат своите възможности и всеки един от тях по най-добрия начин разкрива творческия си потенциал и показва онова, което вълнува съзнанието му.

Факт е участието на голяма група млади художници – студенти в Художествената академия, бакалавърска и магистърска степен: Валентин Митев, Владимир Мичев, Деница Докова, Деян Христов, Мариана Манева, Николай Мартинов, Станислав Недев. Трудно е да бъдат изброени имената на всички, тъй като повече от седемдесет процента от авторите в изложбата са именно те – младите. Присъствието им е признание за това, което правят, защото те са и бъдещите членове на Съюза, и тези, които поемат пътя на своите колеги. Участието им в тази изява е и начин да бъдат насърчени, за да може изкуството, в което дървото е основно средство за изразяване, да продължава своето развитие напред. Почетното участие на Милуш Пейчев в изложбата и грамотата, връчена от ръководството на секцията на неговата дъщеря, е израз на подкрепата на колегите му в този важен за художника момент от живота му. 

В изложбата бе представен със своя работа и един от най-големите майстори на дърворезбата у нас – проф. Кънчо Цанев, който в началото на тази година напусна този свят. Неговото разбиране за традицията бе не сляпото й следване, а откъсването от нея, внасянето на новото и създаването на нещо, което не е правено досега.

Разнопосочните авторски търсения са както тематични, така и по отношение на изразните средства, които откриват и пред автори, и пред зрители огромните възможности на материала. За едни философската тема е най-близка, за други – обикновените, делнични неща; за трети – асоциациите с нещо преживяно. Художниците осъществяват своя замисъл, като използват различни видове дърво и се съобразяват с неговите качества (твърдост, гъвкавост, цвят и т.н.) и пластичните му възможности (Камен Симов, Йордан Йорданов, Васил Попов, Николай Златанов, Десислава Лапaтова).

С успешното решаване на въпросите за формата авторите се насочват и към използване силата и въздействието на цвета, който при решени пространствени задачи допълва и подчертава изразителността на творбите. В някои от тях той внася свежест и колоритен ефект. Това подсилва активността на работата и цялостното впечатление от нея и свидетелства за преодоляване на границите между отделните видове и жанровите посоки (Ангел Стефанов, Иван Халев, Роберт Цанев, Камен Симов, Веселина Георгиева, Стелиян Стелиянов). Когато говорим за формата, интересът към кръглата, триизмерна пластика е много по-голям, отколкото към дърворезбата, което е и определяща тенденция от доста време. В повечето случаи авторите правят дърворезба, която има декоративен характер и покрива сдържано работите, но има и изключения (Илона Захариева).

С решаването на пластичните проблеми е свързано включването и на други материали в комбинация с дървото. Използването на камък, стъкло, метал, текстил внася многообразие и придава особена стойност на творбите (Роберт Цанев, Антон Георгиев, Александър Филипов, Румен Синапов).

С различни търсения и емоционалност, различни като възраст, художниците в тази изложба не са обединени от опередлена тема. Това, което ги свързва е по-силно от всичко –  професионалното отношение към работата, желанието да творят с един чудесен материал и да правят запомнящи се творби.

Дочка Кисьова-Гогова