Откриване – 18 февруари, 18 ч.

Изложбата ще бъде отворена за посетители от 11 до 19 часа от вторник до събота включително.

Творбите на Любомир Савинов се отличават с експресивност, мощ, и монументалност, разпознаваем личен стил. Живописта му е монохромна, формата е изведена с плътен контур, докато бъде превърната в стегнат силует.

Настоящата изложба в столичната галерия „Райко Алексиев” е ретроспективна и показва творби от различни периоди от творчеството на художника, както и най-нови произведения.

Ето какво каза Светлин Русев на откриването на изложбата:

Приятели, колеги и почитатели на Любомир Савинов,

Един автор вече две десетилетия изложба след изложба връща на българската култура истината за едно сериозно изкуство, което в по-голямата си основна част е непознато – извън осветеното арт-пространство, независимо, че проблемите, които е решавало са се движили в най-доброто и в европейското и в българското изкуство.

Случаят „Савинов“ е уникален не само в нашата история, но отнесен към европейската практика се вписва в пътя на големите самотници на съвременното изкуство, които времето преоткрива. Някога (около 2004 година) преди самостоятелната му изложба в „Кръг+“ бях потресен от собственото си откритие и непознаване на един автор толкова цялостен и последователен в живота си на художник! Една двуетажна къща пълна с хиляда картини не еднодневки, а сериозни портрети, композиции и пейзажи и хиляди рисунки в дома му, които са съпътствали развитието му. От тогава последваха няколко големи изложби – може би най-голямата беше миналата година в Кюстендил, и когато мислиш, че няма повече накъде преди няколко месеца в един склад на Фармахим трябваше да преживея красивата си среща с близо 600 акварела и не знам колко стотин пастела! Дори за човек, който е преживял и видял много от българското изкуство и е свикнал на артистичните изненади, не знаех какво да кажа освен, че „трябва да се покажат“. И дори в този си мини вариант на тази изложба, която всъщност не е много мини, съм убеден, че тези произведения, тези странни меланхолични портрети, тези структурни пейзажи, които авторът е носил като  своя духовна география на познатия и непознат свят ни разширяват и доразвиват представата за Савинов и като майстор в капризните и дискредитирани от салонна употреба материали като акварела и пастела. Материалът е преодолян и превърнат в художествен проблем, в емоционален свят, в картина, в която витае неспокойното съзнание и волята на един неистов стремеж към постигане на непостижимото…! Не знам какво е водило този стремеж, но при всички случаи се срещаме с една последователност, пластически и емоционално осмислена, която в определен смисъл нашето развитие е било лишено от нея. За щастие Савинов все още не се е отказал да ни върне истината за своето творческо време… – за да не загубим  трайните знаци по пътя за настоящето…

Лутайки се в хаоса и безпътицата преоткриването на достойнствата на творческото поведение на един автор всъщност е преоткриване изобщо на трайни творчески и  човешки истини, с които живее изкуството.

Общуването със Савинов не е леко. Труден автор, за щастие повече за себе си, което освобождава изкуството му и самите нас от куртоазно възхищение – остава трудният разговор с картините – тъжни, светли, дълбоки и много, много човешки.

Благодаря на Любо Савинов за това, което е като художник и не по-малко като характер! Без него нямаше да го има!

Светлин Русев

* 

Повече за автора:

Любомир Савинов е роден 2.09.1941 г. Завършва специалност „Живопис” в Художествената академия през 1070 г. при проф. Георги Богданов. Дълги години работи като преподавател по рисуване.

Участва в общи и национални изложби, организира няколко самостоятелни (1987, 2003, 2004, 2005, 2006, 2008). През 2012 година открива голямма ретроспективна изложба в градската галерия „Владимир Димитров – Майстора” в Кюстендил.

През 1959 година печели златен медал за живопис от Младежкия фестивал, а през 1999 година пребивава в Cite International des Arts, Париж. Носител е на наградата „Захари Зограф” за 2012 година.