Иван Кънев е художник, чието име отдавна е заело полагаемото му се достойно място в панорамата на съвременната българска пластична култура. През 1963 г. завършва специалност „Приложна графика” в НХА при проф. Александър Поплилов. Съдбата обаче, чиито пътища, както знаем са неведоми, се разпорежда така, че той се насочва към живописта, към кавалетната картина и до днес неизменно остава верен на това свое лично и съкровено призвание.

Другата сфера на неговите интереси, на житейските и професионалните занимания, с които почти неизменно е било изпълвано ежедневието му, е музейното и галерийното дело, на което художникът отделя изключително много време и енергия. Няколко години работи в НХГ, където натрупва значителни професионални познания и култура, развива своята жива наблюдателност и усет към особеностите на всеки един индивидуален живописен маниер.

Сдържан по природа, скромен, деликатен в общуването си с колегите и приятелите си, Иван Кънев притежава богат вътрешен мир, като в същото време е дълбоко емоционален художник. С годините той изгради и естествено утвърди своя неповторим пластически почерк, който напълно съответства на неговия художнически натюрел. Изявява се в сферата на портрета, натюрморта и главно в пейзажа, като тук именно се съдържат най-открояващите се негови постижения. В този смисъл авторът се придържа към принципите на класическата жанрова система, но заедно с това съумява да изпълни и да насити своите картини с индивидуални интонации, живописна чувствителност и емоционална топлота.

Малцина художници притежават като него способността така непринудено да изразяват делничната поетика и скритата от деловия поглед съзерцателна природа на определен тип визуален образ. Това се отнася главно до пейзажите, независимо от това дали са изпълнени с маслени бои, акварел или пастел. Като правило те са безлюдни. Иван Кънев има подчертан афинитет към малките градове и селища, към успокоения природен ландшафт, към такива обекти, покрай които погледът на човека обикновено преминава, без да се задържи и дори без да ги забележи. Пред зрителя се разгръща смълчаната и тиха прелест на пустите тесни улички, обрасли тук-там с дървета и зеленина, на уюта и житейската „обживяност” на прихлупените къщи и китни дворове, които побират в себе си знайните и незнайни пътища и съдби на човека. Особено място в неговото пейзажно творчество заема софийската тема – и то София на скромните, често непригледни къщи, на малките сокаци, на привидно унилите, но изпълнени с пластични стойности калкани.

Творбите му представляват органично единство от фина градация на тонове, от деликатни степенувания на плановете. Като правило те са своеобразна амалгама от съкровена, интимна лирика и впечатляващо колоритно богатство. Особено показателна е градацията и „оркестрацията” на зелените тонове. Почти „магическата”, сякаш иреална светлина равномерно обгръща и гали формите, изявява по-отчетливо пластическата ритмика на основните композиционни и пространствени структури на третирания обект.

За Иван Кънев картината представлява автономна цялостност, „хармония, паралелна на натурата” по думите на Сезан, която в процеса на своето сътворяване неусетно се превръща в проекция на вътрешните преживявания, на поетичните откровения, завладели творческото съзнание на живописеца. Въпреки че картините първоначално са импулсирани от сетивни впечатления, те са изграждани в ателието, а това помага на автора да не робува на моментното усещане, а да извлече пластичната квинтесенция на разработвания мотив. Трябва да се подчертае – именно мотив, а не сюжет, тъй като художникът владее дара да опростява, да редуцира излишното, повествователното, илюстративното. Неволно се сещаме за оригиналното наименование на натюрморта – „тих живот”. То разкрива принципното отношение на автора към творческия процес, което можем да отнесем и до пейзажите, и до портретите, и до самите натюрморти.

Иван Кънев изгражда богат, съдържателен и много искрен живописен свят, който е способен непрестанно да ни очарова, да ни носи радост и така дефицитните позитивни емоции, от които днес, повече от всякога, имаме толкова голяма необходимост.

Чавдар Попов