- | Извън СБХ
Галерия (6)

живопис

галерия „Савчеви“ (къща-музей „Дико Илиев“), Оряхово
откриване: 15 ноември, вторник, 17:00 часа


Мария Райчева пътува, по-скоро пътешества и възприема света неизбежно през погледа на художник. Тя е запалена по природата, планинските преходи са нейна страст. Но в тази изложба тя споделя вълнение и вдъхновения от различни градове по света.


+++


Мария Райчева за изложбата си

В изложбата „Градът в мен“ показвам 27 картини, градски пейзажи от България и чужбина, вдъхновени от пътувания през годините – от Италия, Париж, Куба и, разбира се, София и Оряхово. Както винаги, в картините си съм провокирана и 

изкушена от натурата и красотата на средата

– архитектурни форми, цветове, светлина и сенки. Опитвам се да пресъздам това, което ме вълнува, чрез изразните средства на живописта – колорит, пластичност, светлина, фактура.“


+++


Мариана Аврамова, изкуствовед:

Тя [Мария Райчева] e непосредствена във връзката си със зрителя и говори на различни художествени езици. Жизнерадостното настроение е изказано с вълнение. Това, което я отличава е, че творбите й излъчват светлина и топлина. В това творческо амплоа тя е най-конкретна от трите. В картините й могат да бъдат разпознати местата, мотивите, които я провокират. Интересът й към изгледа е съчетан както вече казахме с лични емоционални състояния. Използва традиционни пейзажни фрагменти и композиционни схеми, знакови места от творчеството на големите пейзажни майстори от края на 19 и началото на 20 век. Обекти мотиви, които вече са получили своето универсално артистично значение. И ние откриваме и преоткриваме тези пространства … В творчеството на Мария те са точно определени центрове – Париж, Хавана, Малайзия. В личния й стил се впримчват

пластичните уроци на импресионизма, постимпресионизма, фовизма, експресионизма и техните неоформи.

Но тя ни кара наново да ги обозрем. В едни виждаме традиционни композиции на улиците, но погледнати отгоре или в ослепителен контраст. В други срещаме впечатление като при Моне, но без да предава усещането от възприятието, а своята лична перцепция за конструиране на мотив и цвят. Няма значение дали това е пейзаж от птичи поглед или възрожденски двор ние, зрителите сме водени от един сладкодумен разказвач, в картините, на който има богатство от кадри, жива и раздвижена структура, хармонично комбиниран на цвета и най-вече на светлина , ритъм и порядък. И естествено възприемането ни е положително. 

Не може да говорим за пристрастеност към определени цветови съчетания, но творбите й сякаш събират целия спектър на дъгата, искрящи червенеещи и топлеещи цветове. Цвят и композиция са в съчетание.  

Създава пряк усет за движение в картината и чрез комбинацията на цвета с движението на мазките. Придава допълнителна динамика в картината. Тук си противостоят части с по-малко движение и части с повече. Това също прибавя контраст и порядък. Движещата се повърхност прибавя фактура. Да, има прилика с Ван Гог, Кокошка, но това само примамва, изкушава нашия усет за познато, за да се съсредоточим в нейния нов модел на работа с мазката. Живописното наслагване е концентрирано в най-горния слой, мазката е интензивна в определени участъци. Съществуват места с по-бързо движение, по-набраздени и релефни спрямо други, което акцентира върху участъците. И когато се вгледаме, обикновено това са детайли. Те от своя страна са разработени като своеобразна палитра и движеща се пластична материя, която има някакво по женски интимно чувство към дребния детайл, около който се завихря наслагване. В този водовъртеж попадат елементи от архитектурата: корнизи, балкони, бордюри, арки, сенници, прозорци, врати, и техни детайли, цветя, саксии с цветя, водните отблясъци, растителност между сградите, електрически стълбове и др. Авторката подминава главното и се концентрира върху принципно трудно видими или невидими неща и чрез второстепенното подсилва главното/ основното внушение (изразено с движение). Сравнени с останалите основните части са по-обобщени и силуетни. Сградите не я интересуват, те са част от цялото. Това обратно приоритизиране създава усет за накъдреност, многост, движение, фактура, надребненост. Катедралата наднича през ореол от цветя, а през венец от ратителност изниква къщурка. Почти всеки един мотив има такъв пъстър цветови акцент в предния план. Може би точната дума за ефекта, който поражда е бъбрив с чисто женска интимна чувствителност. Моделът е толерантен към подробностите и детайла, които се изтласкват на преден план. В панорамните пейзажи това се поема от сградите или дори селищата, които са обобщени във формата на цветна броеница или гирлянд, които едва ли не са част от природен феномен или територия. Това понякога е допълнено от деформация в перспективните линии или разтягане като през широкоъгълен обектив, което прибавя ефект на преекспониране или съкращение.

(Откъс от текст по повод изложбата „Цветовете на Куба“ на Мария Райчева, състояла се съвместно с изложбите на Живка Маринова и Нина Русева в галерия „Астри“ през 2016.)


+++

За художничката

Мария Райчева е родена през 1977 в София. През 2002 завършва живопис в Художествената академия, в ателието на акад. Светлин Русев. През 2008 защитава докторска степен по изкуствознание в НХА. През 2011 печели конкурс на СБХ за творческа резиденция в Сите де-з-ар, Париж. От 2002 до 2022 реализира над 25 самостоятелни изложби, участва в множество общи изложби в България. Награди: I награда за живопис – Национална изложба Сливен `21 (2021), Почетен диплом – Национална изложба, Плевен (2014), I награда на Национална изложба „Градски пейзаж“, Шумен (2013), Почетен диплом – Национална изложба, Плевен (2008), ІІ награда в конкурс на Международна фондация „Св. св. Кирил и Методий“ (2002), ІІ награда в Националната младежка изложба-конкурс „Целувката“, София (1998). Участва в общи изложби в чужбина: Париж, Варшава, Истанбул, Виена, Словакия, Будапеща, Маастрихт, Черна Гора. Член на СБХ, секция „Живопис“.

+++

Изложбата е реализирана с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.