Куратор Димитър Грозданов
Откриване – 4 декември, 18 ч.

Изложбата на Славка Денева (1929 – 1984) и на Иванка Сокерова (1926 – 1993), наречена „Едно приятелство”, осветява някои аспекти от този творчески тандем. Става въпрос за две художнички с изключителна културна нагласа и чувство към съвремието, чиято дейност има много метафори и прояви. Те са не само полиглоти, но и личности, които разбират своята творческа мисия като самота и уединение и като дискусия в един ограничен кръг (Сирма Сарафова, Лика Янко, Костадинка Цветкова, Дора Кънчева, Глория Христова, Иван Савов и др.). И двете превеждат текстове на английски, немски, френски, чешки, гръцки (съответно обратно на български) и тези текстове са както от класиката, така и от модерните за времето си литература и философия. Не всичко от техните архиви е запазено, но дори и нищожната част, която е останала, е толкова богата и разнообразна, че изисква специално изследване.

В изложбата се показва и един фрагмент от т.нар. театър „Фукара”, в който двете художнички заедно с други техни близки са едновременно протагонисти, сценографи, адаптатори на текстове и автори. Този театър действо активно в дома на семейство Деневи от началото на 60-те до началото на 80-те години на XX век. Става дума за един социален, понякога автобиографичен, ироничен, дори абсурдистки театър, който може да бъде свързан и с ранните прояви на българския пърформанс, би могло да се каже и с един своеобразен неодадаизъм. Вероятно терминологията тук ограничава същността на творците, защото основните им идеи са свързани с образа. Тук е необходимо да се припомни, че още през 1924 г. Борис Денев създава първия български куклен театър и съответно един музикален състав, наречен „Бръмбъзъците”, който обединява редица известни български художници, като Константин Щъркелов, Сирак Скитник, Никола Танев, Александър Божинов и др.  Именно невероятната енергия и изключителна култура на Борис Денев театърът „Фукара” наследява.

В изложбата са показани някои характерни творби на Иванка Сокерова и Славка Денева, приживе колекционирани от ограничен кръг ценители, а днес признати макар и в процес, който предстои да достигне истинската им същност. А тяхната същност се разкрива в многообразието на дейностите им, в дълбочината на самотното им творчество и в една култура, която няма прецедент у нас и за съжаление няма паралел в съвремието.