- | СБХ, Шипка 6
Галерия (11)

откриване: 22 юни /четвъртък/, 18:00 часа етаж 4, фоайе

Спартак Дерменджиев от няколко години прави опити да реализира идеята си за тази изложба/инсталация, събрала лични емоционални състояния и творчески търсения. И досега, по неговите думи. е срещал съпротива от страна на частни и държавни галерии.Тази предистория е интересна сама по себе си, но с изложбата авторът задава и общовалидни въпроси: за обективността на историята, за връзката между реалния живот и историята и какво от реалния живот остава в историята, доколко то е правдиво и обективно, доколко е преиначавано още преди да стане история, а и след това…, къде е мястото на изкуството и каква е ролята му.


Изложбата инсталация е съставена от три компонента: стара снимка с посвещение, факсимилета на публикувани текстове и една скулптура от теракота. Снимката символизира спомените за това как сме живели, как си представяме живота, а документалните откъси от архиви – какво остава от нас в историята, и често тези два компонента нямат допирни точки. Те се събират само в изкуството –изкуството разкрива това, което историята се опитва да прикрие, премълчава, манипулира.

Спартак Дерменджиев пояснява:

• „Една стара фотография от 1956 с посвещение на гърба. Посвещението е от 1978 и гласи: „За спомен на Спарто да не забравя, че…“. Случайно или по волята на съдбата на това място химикалката е отказала да пише и е оставила само вдълбаната следа върху хартията (но е продължила да пише на други места).
• Десет „документа“ – части от ръкописи и записки. „Обнародвани“ са от „заинтересовани“ лица, като специално са подбрани, селектирани и отделени от контекста. Тези части от ръкописи са публично достояние от години. Предоставени са в различни държавни институции и след време, когато се четат от историци, куратори, изкуствоведи, никой не би се усъмнил в тяхната достоверност. Освен това са публично достояние от 2011 и оттогава многократно са публикувани анонимно в различни сайтове, блогове и социални мрежи.
• Скулптурата – вдъхновена от старата снимка и текстовете в изложбата, без да ги следва буквално – разкрива идеята на автора тя да се възприема като израз на събития, случвали се далеч през годините, но и повтарящи се днес и определящи съвременното развитие на обществото.“

+++

За автора

Спартак Дерменджиев е роден в София през 1954. През 1982 завършва скулптура в Художествената академия. Той е сред най-известните съвременни български художници, с многобройни участия в симпозиуми и пленери и с близо 25 самостоятелни изложби. В последните 10 години те са: 2018 – „Море“, живопис и скулптура, галерия „Стубел“, София; 2017 – „Планета Клевета“, компютърна графика, и „Изгубени“, взаимни портрети от Крум Дерменджиев и Спартак Дерменджиев, фотоси и възстановки, Център за култура и дебат „Червената къща“, София; 2016 – „Клевети“, изложба е отменена в последния момент, галерия „Астри“, София; 2014 – „От албума на майка“, скулптура и семейни снимки, галерия „Дебют“, София, и „Колоните, които крепят небето, или Храмът на Венера“, скулптурна инсталация, галерия „Възраждане“, Пловдив; 2013 – „Fin du monde“, пърформанс и живопис, „Червената къща“.
От 2014 развива идеята си за творби във виртуална среда, в която се случват все повече културни събития и досега е направил 23 „виртуални паметника“. Наред с личностите, той е „въздигнал“ паметници на дъгата, на божествения ден, на влюбените, на дюните, на невъзможната любов и т.н. Последният, от 2023, е „Животът е танц / втори паметник на Кристо и Жан Клод“. Притежава български и международни награди, в т.ч. награда на СБХ за скулптура (1998).
Негови работи са във фонда на Националната галерия, СГХГ, галериите в Пловдив, Варна, Плевен, Добрич, Благоевград както и частни колекционери от България, САЩ, Русия, Франция, Испания, Германия, Австрия, Италия, Холандия, Гърция и Южна Корея.