Галерия „Астри“
вернисаж: 27 септември, сряда, 18:00 – 20:00 часа

Въпреки че Бисер Лазаров предпочита да се определя като бохем, очевидно за мен той е повече аристократ. Заради финеса и елегантността, с които преминава поне във видимата част на битието, което не предразполага към култивиране на подобни качества. Пък и не загатва за огромната му творческа кариера на художник, реставратор и преподавател в Художествената академия. Биографията му обаче разкрива събития и качества на отдаден на изкуството художник – от годините в Софийската художествена гимназия, в Националната художествена академия, като основоположник за Ателието за реставрация към Софийската градска художествена галерия, на дългия му и извънредно наситен творчески престой в Скандинавските страни (1994 – 2005), десетките изложби, пленери, биеналета, творчески резиденции и симпозиуми в България, Германия, Италия, Китай, Чехия, Украйна. Отделно, успоредно, а може би и заедно, от 2008 до ден днешен работи за реставрацията на стенописите в Рилския манастир и други религиозни храмове в страната, за реставрацията и консервацията на картините на Владимир Димитров-Майстора, Стоян Венев, Шаната, проф. Асен Василиев, Кирил Цонев и мн. др. знакови за България художници.

За юбилейните „Бохемски следобеди“ подбрахме да ви покажем картини от 2015 досега,

и то само от фигуративната и работена върху платно част от творчеството на Бисер Лазаров. Абстрактните му композиции или финесът на акварелите му ще са предмет на следващи негови изложби.

Перифразирайки самия художник, ще кажа, че картините в тази изложба ги свързва като тънка нишка (с цвят по желание, защото нито един от тях не липсва в щедрата му палитра) точно идеята за вече изчезващия вид и феномен – на човека, лишен от модерната и почти задължителна амбициозност на съвременния свят, а именно свободният индивид с бохемска същност. Свободният вик, свободният смях, рибарят, пиячът, любовникът, художникът, Бохемът. Има го това усещане за свобода и в интериорите, и в натюрмортите, и в рибарските пейзажи, и в парижките кафенета и бреговете на Сена. Има я същността на личността.

 Парижки интериор /Студиото на Сюзан Валодон в Монмартър/, 2023

Бисер Лазаров за изложба си:

Една от най-любимите ми книги на един от най-любимите ми автори е „Безкраен празник“ на Ърнест Хемингуей. Това е единствената книга, която взех със себе си на един мой продължителен престой в Париж. Притежавам оригинално Нюйоркско издание от 1964. Вечер в апартамента, който обитавах в стара сграда на брега на Сена, срещу „Нотр Дам“, задължително препрочитах по някоя страница и виждах Париж през погледа на един американец, живял там в периода между двете войни и оставил на света изключително творчество, удостоено с Нобелова награда за литература.
Неведнъж по време на безкрайните ми разходки из Париж съм вървял по стъпките му из Латинския квартал и съм вдигал развълнувано поглед към последните етажи на сградата на ул. „Кардинал Льомоан“, където е била квартирата на младия тогава писател. Не съм пропускал да обикалям и кафенетата на площад „Контраскарп“ и тези преживявания са оставили отчетливи щрихи в паметта ми.

Така след завръщането ми в България се родиха

картини, носещи настроенията на парижките кафенета и Латинския квартал.

Друга моя страст – към рибарството, лодкарството и крайбрежния живот, също ме свързват с Хемингуей, неслучайно съм влюбен в „Острови на течението“, което е последното, незавършено произведение на писателя. Живял съм на няколко европейски крайбрежия и непрекъснато съм рисувал бохемския живот на обикновените (а по-правилно е да ги наречем необикновените) крайбрежни обитатели.

Пристанище, 2023

Познавам черноморския бряг от Дуранкулак до Резово и почти навсякъде са се появявали много скици, акварели и фотографии, на базата на които са създадени живописните ми поредици, които съм нарекъл „Бохемски следобеди“. Картини от този тип са предмет и на настоящата изложба, с която поздравявам уважаемата публика в навечерието на един мой незначителен юбилей.

Пресинфо „Астри“