Ако до преди десетилетия хората са се докосвали до Апокалипсиса само чрез Новия завет и той е присъствал в съзнанието им като предупреждение, то съвременният човек днес живее с апокалиптичните идеи, вижда ги навсякъде около себе си. Нежелана действителност, която сме по-склонни да не забелязваме и която пускаме да звучи като фон, също както новинарската вечерна емисия просто си тече, и си мислим: „Това няма да се случи на нас.”

Но когато видиш големите катаклизми, които светът е преживял, събрани в една изложба, няма как да останеш равнодушен. Земетресението в район Тохоку 2011, причинило аварията в АЕЦ „Фукушима”, пожарите край Москва от юли 2010, експлозията на нефтената платформа „Дийпуотър хърайзън” в Мексиканския залив, изригването на вулкана Ейяфятлайокутъл в Исландия, земетресението в Хаити, ураганът Катрина, пометел Мексиканския залив през 2005 г., Чернобилската авария на 26 април 1986 г. са част от събитията, които Иво Бистрички представя в изложбата си „Апокалипсис: база данни” в столичната галерия „Райко Алексиев”.

„Апокалипсисът този път е реален” – казва той и привежда доказателствата за това в своите голямоформатни фотоси. Авторската намеса върху тях – драскане, продупчване, прорязване, разкъсване –  само допринася за цялостното усещане на работите. Този похват, напомнящ за разкъсаните платна на Лучо Фонтана, Иво Бистрички използва отдавна, но за разлика от своя колега, прорезите са ритмични и равномерни, създаващи нещо като шум, смущение, филтър, през който катаклизмите изглеждат още по-въздействащо. Така зрителят се чувства дистанциран от това, което наблюдава, въпреки че го познава, сякаш го вижда отстрани, преоценено и преосмислено, като фоторепортаж на случили се отдавна събития. 

Въздействайки като апокалиптична хроника на минали бедствия, изложбата запечатва един миг от реалността, който се случва тук и сега. Момент, в който всеки може да спре и да се замисли, да си направи равносметка накъде отива свеът, кой е виновен за това и дали може този процес да бъде спрян. Към тази ретроспекция призовава и авторът, който определя работите си в изложбата като „база данни” на Апокалипсиса. И споделя: „Серия от предупреждения или възходяща градация на края, може би в архива на тази реалност се намира и някакъв изход за спасение.”

В преоценката на случилото се според автора се крие изходът от безвъзвратната гибел на света. И въпреки тревожното чувство, което оставя в зрителя изложбата, тя таи в себе си и нотка на оптимизъм, че нещата са поправими. Това, както винаги, зависи от самите нас.

Румена Калчева