
„Утаеното време“ на Йордан Кисьов утвърждава новата неизбежност на модерността
Годината е 2005. Близо до границата, която бележи разделителната линия между Южна и Северна Добруджа, при Силистра, на ниския бряг на реката е застанал един мъж. Среден на ръст, с лице, по което усмивката и тъгата се смесват, но това го вижда реката, а ние го знаем като художника Йордан Кисьов.