Бюлетин типове
image

Латерали. Изложба на Иван Веселинов

Юбилейната изложба на Иван Веселинов отправя предизвикателство към рамката, в която се вписва дългогодишното му творчество. Класик на българската анимационна школа, той бележи върхове в нейната история с наградите си на наши и международни фестивали като Оберхаузен, Отава, Ню Йорк, демонстриращ и днес високите си художествени критерии.
image

Разбира се, че е по Сара Лукас. За изложбата "Consume me" на София Димова

София Димова открива третата си самостоятелна изложба, този път в Credo Bonum. Тя прави това в рамката на изложба на млад артист, може би най-младия (на 26) в програмата на галерията със самостоятелна експозиция.
image

Марта Боянова – между абстрактното и природата

Последните творби на Марта Боянова, показани в галерия „София прес“ през април 2022, представят търсенията ѝ в посока на абстрактната живопис и графика, но базирани на природата, нейният велик вдъхновител. „Това са моите бавни картини – казва тя – в противовес на работата ми на открито.“
image

За цвета и хората. Изложба на Васил Вълев

Винаги съм възприемала акварелното творчество на Васил Вълев като органично вплетено в културния живот на град Търговище, където през 60-те и 70-те години художникът живее и твори и където развива активна обществена дейност. Безспорни са заслугите му като пръв уредник на художествената сбирка към Историческия музей, но най-вече е добре да изтъкнем ролята му на инициатор през 1977 и съорганизатор на Международния пленер за акварел.
image

Места и хора. Изложба на Десислава Минчева

Последната ѝ изложба „Места и хора“ в столичната галерия „Нирвана“ представя пейзажи и портрети, изпълнени в сух пастел – една не толкова известна и рядко употребявана техника, датираща още от 16 век, превърнала се в нейна запазена територия (сух пастел върху грунд на платно).
image

Деца на въображението. Изложба на Греди Асса

Тази изложба е отдавна замислена като помагало за напреднали любители на визуалните изкуства. Тя се превърна в своеобразна лична история на изкуството, ако мога да се позова на заглавието на текста на френския историк на съвременното изкуство проф. Бертран Тилие.