Бюлетин типове
image

Изложба на Димитър Витков (1953 – 2004)

Димитър Витков притежаваше невидима за външни хора емоционалност и топлота. Това остави следа върху нас, неговите приятели, но най-вече върху платната, част от които можем да видим в залата на „Шипка“ 6. Върху тях се чете и един позабравен напоследък художнически морал.
image

Изложба на Борис Гондов

Последната му мащабна, респектираща колекция от произведения бе в галерия „Сан Стефано“. Човек се озоваваше сред пластики предимно от дърво, издължени фигури в раздвижени пози като в храм, като в място, където може само да се свещенодейства, където ти спира дъхът.
image

Jam session

Доверието, магията на общуването и умението да се възхищава, прави тази изложба специална. Самото заглавие – Jam session, предполага свобода, широта на преживяването и изненадващи открития. Тя показва 20 снимки на 20 художници, снимани в сакралната атмосфера на собственото им ателие. За да се потопи и самият зрител в тази светая светих, всеки от тях се представя с по една нова творба. А на специален екран могат да се видят още 1200 снимки от 66 ателиета, които дават цялостна представа за творческите пристрастия на Ани Петрова.
image

Необикновеният фюжън на Димитър Трайчев

Ретроспективната изложба във Варненската галерия обаче се фокусира върху творчеството му като създател на живопис, графика, рисунка и концептуални инсталации. Представените работи безусловно опровергават често повтаряното от самия Трайчев твърдение, че той е преди всичко графичен дизайнер.
image

Безмерната дарба на Мария Зафиркова

Ранните ѝ картини, представени в ретроспективната изложба, са фигуративни и показват свободен и овладян живописен маниер, лекота и прозрачност в изграждането на формата. Доста от тях изобразяват самата нея в пространството на новото ѝ ателие във „Вулкан“ („Новото ателие“ (1979), „Преди 10 години“ (1979), „Лято“ (1981). Още тези работи откриват нейния впечатляващ талант на безупречен, блестящ рисувач.
image

За изложбата „Драматургия на пространството“

Концепцията на изложбата „Драматургия на пространството“ постави един много важен въпрос за теоретичното и практичното осмисляне на пространството в театралния спектакъл, от една страна, и представянето на това пространство, което остава иначе затворено в рамките на спектакъла, в изложбеното пространство. Изложбата, която показа творби на над 30 художници, илюстрира как работи театралната същност на пространството.